* * *

web | И огънят си спомни за искрата

Мой малък, уплашен по рождение човек,
ти си връхна дреха на душата ми,
ти си едно жестоко изключение
в синдромите на тоя свят...
Мой малък уплашен човек,
вкопчен в опашката на времето,
положителен антигерой на епохата -
все едно ли е
нищожен ли си, или унищожен?
Ти участваш в хаоса, в движението -
от къщи на работа,
от работа в къщи,
ти имаш собствен слънчев часовник
и собствен малък уплашен човек,
но зависи ли нещо от теб,
щом си зависим от всичко?
Мой малък, забравен, готов за подвиг човек -
аз не съжалявам
                                    лудите си братя
и никога не съм се хилил
на хората,
            замислени за цвета на небето,
нито на глупаците,
                                    загрижени за теб -
мой малък, много малък и много уплашен човек!

Нищожен или унищожен
                                    може би е все едно?
Ти знаеш за какво живееш.
Но знаеш ли за какво ще умреш?
И като те гледам,
                                    забързан за никъде
как
си загърбил звездната карта
                                    над себе си
и как
ако спреш,
                 все изправен стоиш,
с ръце в джобовете,
с лице към стената на живота
като в обществена тоалетна,
аз се питам:
защо така е стегната душата ми
в този бял и много мръсен шлифер?

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.