Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web | И огънят си спомни за искрата

Когато приятелите - пияните ми ангели запеят
в хор - най-после като хора -
и старото пиано
                                   приклекне като кон
                                   в краката на триструнната китара,
когато цвили
                 празнуващия бар,
       а домоседите отчаяно заплачат зад стената,
разбирам:
Страшно ни се иска
да умрем
безсмислено...
Като духът
               в шишето - огромен,
                                   сгънат,
                                   огорчен,
като слепи рицари,
сразени в извънтурнирните сражения,
като каторжници,
                             пречукали пазача,
да не скача
                 повече върху гърдите им...
Защо, по дяволите,
всеки ден се самоубиват моите приятели?
Деветият - Полковника,
неотбил военната си служба - редник в телевизията,
е личния авиатор
                              на протеста ми
в безпаметния полет
                                   към паралича,
торпила в марша към покоя, забита
                                                       в корпуса на яростта!
Защо лъжата му посочихте за хляб?
Защо сте му развързали ръцете,
                                   а парцала на живота - пляс!
                                   в устата му стои натикан...
Не чувате ли как мучи с изблещени очи алкохолика?
Какъв огромен паметник
                     сред провинциалния площад на лудостта!
Какъв разклатен във нощта фенер
               над уличната измет неизменна!
Какъв Полковник! - адютант на мъртвите, вечерящи
                                                                            с трохи,
вода да подаде, додето си наместват костите - да им
                                                                      посвети!
...Земята е жена пияна, седнала във уличното кошче
                                                                   за боклук,
ридаеща под светофара на звездите...
Ще светне, обещават те, ще светне зелена светлина,
ала не светва.
Къде са моите приятели - гадатели на гадостта,
                                                                      архангели
на доброволни начала - да я повдигнат
до седмото небе,
където е дома й?...

 

 

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.