ИДВА ЧЕРНИЯТ СМОК НА НОЩТА -
СТОКИЛОМЕТРОВИЯ...

web | И огънят си спомни за искрата

Стъклеят очите му - зелени, зелени фарове.
Вече знам -
всичко трябва да бъде пресметнато.
Няма място за експерименти и цветни зарове,
няма нужда от гръмки присъди и яростни жестове.
нямам нужда от тебе, юмрук, а от лиричен намордник.
След тази нощ и аз ще заживея тържествено -
правилно, и още по-правилно, най-правилно -
свръхестествено!
И ето, нахлува във моята стая - черно огнище -
огромният смок на нощта - сто километрова вечност...
Но аз вече не плезя език на света, светотатстващ и
                                                                                   хищен,
и не духам с устни стени,
и не въздишам срещу луната картечно...
Аз те приветствам, смоче черно, вечерно, сияйно,
                                                                                   ламище!
Аз бързам към теб, към площада небесен,
по-бял от смъртта и от лудост по-бял, и по-леден!
Аз прииждам настръхнал, вярващ, скандален,
                                                                                 отприщен -
днес
петелът, който гордо крачи у мен,
пръв
ще се хвърли в този двубой
и ще падне последен...

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.