* * *

web | И огънят си спомни за искрата

Хайде да разходиме ботушите,
ботушите,
твоите нови ботуши - ритат
за разходка - нищо,
че мазолчето пищи - ще млъкне.
Моите обувки също плачат - виж
как набиват крак
в нозете на пощадата, колко
са им стари вратовръзките
и колко гушите им са увиснали - от есента...
Ела да ги разходим по крайбрежието
на света,
край лигите на тихия идиот - морето...
Хайде, скачай в устата на ботушите -
натъпчи дъха им до петите,
в гърлото им заседни!
Стига милосърдие!
Скъсай им подметките, разлепи им здравето,
само да сме здрави! - давай! -
само да сме здрави
да издеяниме, само да не се отпускаме
до двуметровото
спускане...
Само да не ни застъпи модата -
да хленчиме, да се кълчотиме...
Само педя да сме по-високи от душите си -
нищо, че сме педя целите - целите ни
с педя да не мерят, хайде.
влез в червата на ботушите,
размърдай жълтата им кожа - ахкат! -
изпъчи си бюста - страшна си! - и
недей да се въртиш смутено
пред козметичния салон
като пред публичен... Влизай!
Влизай, дявол да го вземе!
Толкова трудоденонощия си плакнала
пране и си мила мръсотиите
във банята,
че ако поискаш някога да ти платя,
както плащат на жени за чистене на къщи,
аз ще трябва целия да се продам.
целите си да продам
или
да си пръсна патетично
глобуса
на площада,
пред Мавзолея на нашата любов...
Хайде, котараче, скачай в чизмите!
Знаеш ли небето откога ни чака?

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.