* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Сега дъждът заспива над морето,
сънят му гъвкав е честит и мой.
Аз ви приемам, шушнещи дървета
и капки от благословен покой.

Приемам ви, мъгли, които скривате
живота ми и неговия край
и тази глъбина седефносива,
която някой друг ще разгадае.

Непоносимо щеше да е да ви нямам,
петнисти дни и вас, далечни дни,
като неспирните ръце на мама.
И теб, човеко, който ме рани.

И тебе, бряг, като змия и писта,
като дихание на бог могъщ,
за който аз съм люспа и мънисто.
И ме отмива честният ти дъжд.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004