Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕДИЕН ПРОЦЕС И ВИРТУАЛНА СРЕДА: ОНЛАЙН МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ

Мария Попова

web

В съвременните социално-културни и комуникационни условия възприемането на интернет като възможност за размяна на информация и продукти е предпоставка за развитието на различни медийни форми в нея. Промените в технологичната рамка и нарасналото влияние на информацията е следствие от особеностите на информационната и виртуална глобализация. Затова изследователи като Улрих Бек смятат, че наблюдаваната в публичното пространство тоталност на медийните послания е подпомогната от формирането на цялостна информационна мрежа (чрез сателитите, телевизионните и телефонни връзки, интернет), което, от своя страна, обезсилва информационния суверенитет на отделните национални държави и свързва тяхната национална разпокъсаност в пространството на информационната глобализация (Бек 2002: 39). Бек определя комуникационната способност на съвременните медии да изграждат "компактно във времево отношение земно кълбо" като резултат от навързването на отделните времеви отрязъци със събития от различни региони с различно значение в цялостна времева ос. Така се създава усещане за едновременност на неедновременните събития и се усилва зависимостта между локалните и интернационални общности в процеса на глобализация - чрез общите символни форми медиите формират своеобразна въображаема близост между индивидите, чиято персоналност е вградена в медийно поддържания транснационален живот.

От друга страна, Мартин Олброу отдава значение на дихотомията между локалност и унифицираност при медийните послания, свързани с проблема дали културните форми се стандартизират или множеството културни контакти водят до нарастващо многообразие от нови форми (Олброу 2001: 144-145). Според него се наблюдава стандартизация по-скоро на комуникационните канали (например наличието на транснационални медии като CNN или Ал Джазира) за сметка на разнообразяването на съдържанието (появата на повече фрагментаризирани медии). Този проблем особено интересно присъства във виртуалното пространство, където влиянието на значими портали и търсачки като Hotmail, Yahoo и Google привлича огромен интерес от страна на потребителите, без това да омаловажава значението, което се отдава на персонални медийни сайтове като уеблоговете например.

Според Цветан Семерджиев особеностите на съвременните технологии осигуряват възможност за глобална имагинерна комуникация, а развитието на информационните средства разделя света на две взаимосвързани действителности: реална (физическа) и имагинерна (ноосфера) (Семерджиев 2000). Именно интернет е въплъщение на представата за глобална имагинерност.

Хауърд Рейнголд също търси в интернет промяна на традиционната медийна концепция. За него във виртуалното пространство се наблюдава изместването от еднозначната медиа към много-към-много медиата (many-to-many media), каквато се явява интернет. Така, от една страна, тя може да бъде видяна като цялостна медиа, а от друга - като среда, в която се съвместяват различни медийни форми - както традиционни, така и виртуално специфични (Рейнголд б.г.).

Подобна интерактивна медийна структура може да бъде представена като съвкупност от три базисни елемента: успешно адаптиране към виртуалната среда на вече познати медийни форми (радио, телевизия, печат); проучване характеристиките на онлайн журналистиката, която се явява продукт на интернет средата и е информационно поддържана от посланията на офлайн медиите и от собствени източници; безкрайната като тематичност и обем потребителска информация - резултат от нуждите на виртуалния потребител за споделяне и обмен на идеи, проявяващи се във всички нива на киберобщуването - чрез чатове, уеблогове, нюзгрупи, форуми и т.н.

 

не чета хартиени вестници и списания, а само и-нет.1

Трябва да се посочи, че както традиционните медии в интернет, така и онлайн медиите се съобразяват с особеностите на киберпространството и онлайн журналистиката.

Автори като Марк Дюз (Дюз 1998; 2001; вж. също: Райли 1998; Дерменджиева 2002; Вайлер, Маурер 2002) определят онлайн медиите като конвергенция от звук, образ и текст и различни журналистически жанрове. Според него онлайн медиите представят оригинално новинарско съдържание, което обединява преднамерено изследване, социален бекграунд, допълнителни справочни материали, нелинеарно поднасяне на информацията, връзки с използваните източници, графични и фотографски изображения, специализиран архив и възможност за пряко участие на аудиторията - чрез дискусии, конференции, имейли, чатове. Дюз посочва няколко характеристики на онлайн медиите. Такава са хипертекстуалността - чрез посочените линкове се предлага ново съдържание или се навлиза спираловидно във вече изследваното; мултимедийността, която може да бъде конвергенция на медийната вариативност (сумата от различни медийни формати) или разклоняваща се парадигма (всяка част от сайта е разработена чрез определена мултимедийна гледна точка), като по този начин на крайния потребител се предлагат различни начини за движение в и през съдържанието на сайта. Характеристика е и интерактивността с три основни варианта: навигационна интерактивност (движение през сайта), функционална (свързана с потребителските контакти - електронна поща, линкове, BBS) и адаптивна интерактивност. Интерактивността и възможностите за персонализация на информацията са характеристики, свързани по-скоро с аудиторията. Наблюдаваната интерактивност има както технически, така и социални параметри, т.е. отнася се както към взаимодействието между потребителите и техническия апарат (комуникация човек-компютър), така и към средствата за виртуално общуване (комуникация човек-компютър-човек).

 

чета някои вестници онлайн, но по-често влизам в порталите - много инфо накуп, което ми дава по-голем избор за по-малко време.

Доставянето на онлайн медийното съдържание до интернет потребителя е съобразено с неговите желания. Начините са чрез "издърпване", когато медиата предлага множество хипервръзки към архивните си източници и чрез "избутване", когато се изпращат индивидуални материали, след предварително съгласуване с потребителя. Съществува и хибриден вариант - юзърът създава собствен сайт, който е захранван с предпочитани от него теми. Подобни са вижданията на Никълъс Нигропонте (1998) за "дигиталния вестник", който представлява медийно съдържание, съобразено с интересите на всеки негов конретен потребител.

Онлайн медиите се влияят също от някои от особеностите на традиционните медии като обективност, подробно изследване, отправна точка, критичност, разнообразие на темите и гледните точки, комуникация в реално време, свиване на времето (моментална достъпност на материалите или архивираност за продължително ползване).

 

Умни хора + Малък бюджет = хитри решения

Сред значимите предимства на онлайн медиите са неограниченият обем на паметта - за разлика от традиционните медии, при които журналистите са възпрепятствани от големината на емисията или броя страници, интернет е потенциално безлимитна, ограничения могат да възникнат само от финансово естество, когато сайтът не разполага със собствен сървър и трябва да се съобразява с отпуснатия му от хостинга обем.

Като многофункционално средство за общуване, интернет включва различни възможности за реализиране на медийна размяна, които са свързани с критерии като синхронност и асинхронност, комуникация един-към-един, един-към-много или много-към-много, статичност, динамичност на изображенията, публичност и т.н. За онлайн медиите са характерни и незабавен достъп до информационните източници, независимо от изходната точка, компактност поради дигиталния вид, равнопоставеност между различните новинарски сайтове и участващите в тях журналисти - независимо от физическото им местонахождение или глобалността на канала, икономичност - влагане на по-малки финансови средства, както за изработване на информационните текстове, така и от страна на потребителите за тяхното ползване.

Съществуват и някои предписания, свързани със стила на писане на онлайн журналистите, които обаче не са по-различни от тези за традиционните журналисти - сканируем стил, включване на графични допълнения, улесняващи навигацията на потребителите (изведени заглавия, различно маркиран текст, зад който се крият линковете, графики, таблици), които най-често не се задълбочават в предлаганата информация, а само "сканират" текста, сбит и кратък стил, подобен на "обърната пирамида" и породен от недостатъците при четенето от компютърен монитор, и обективен стил, който е съотнесим към повечето журналисти.

 

(Онлайн медиите) стават все по-добри, но има още много да се развиват. Използвам ги всекидневно, за да получавам актуалните новини и да знам какви са тенденциите в обществените нагласи по различни теми.

Подобно на другите медии и при онлайн медиите е възможна появата на когнитивен дисонанс при възприемането на материалите от страна на потребителите, но според повечето специалисти неговото проявление е значително по-слабо. Причините са, че в много случаи юзърът е активен в търсенето на информация и получаваните съобщения в по-малка степен го изненадват и предизвикват дискомфорт. Освен това при своята навигация той се сблъсква с много и различна информация, така че лесно може да провери фактите, които го правят недоверчив и да открие други, които отговарят на неговите убеждения. Виртуалният потребител осъзнава, че актът на публикуването на информацията не означава автоматично достоверност, а често е израз на лично мнение и гледна точка, още повече, че при неразбиране и несъгласие сайтовете лесно могат да бъдат пренебрегнати. Интернет източниците до голяма степен са анонимни, недостатъчно авторитетни и потребителят сам трябва да реши коя, до колко и дали въобще да приеме за истина публикуваната информация, с което отново се подчертава неговата засилена позиция в комуникационния процес.

Интересно е да се посочи, че характерната за интернет анонимност се явява проблем и за някои от журналистите (включително в България), поради това, че те не могат да разчитат напълно на своите информационни източници. Огромното информационно разнообразие, тоталността на Мрежата също предизвикват притеснение, както и спецификите при работата с имейл, чатове, нюз групи, форуми - особено ако се налага преминаване на работа от традиционни към онлайн медии. Подобно нещо обаче не се наблюдава при по-малките медийни сайтове, често резултат от любителския интерес на своите създатели, които разчитат на активната самоподготовка, а не на систематизирани знания.

 

Бързи и ефективни. Качествено поднасят информацията

Особеностите на онлайн медиите са най-добре представени при специализираните новинарски медии като има различни варианти. Популярните новинарски онлайн сайтове предлагат селекция от редакционно съдържание, което може да бъде оригинално или да е събрано чрез множество линкове от други медии, както и модерирана връзка с потребителите. Друг вид са справочните сайтове, които включват (често дълбочинни) линкове към някои новинарски сайтове в интернет, като понякога връзките са категоризирани или анонсирани от редакторските групи, но не предлагат собствено редакционно съдържание за сметка на модули за участие на потребителите чрез чат, имейл, нюзгрупи, съвети и т.н. Съществуват сайтове с метасъдържание, състоящо се от текстове, създадени от различни журналисти и представени на различни места в киберпространството, както и свободни дискусионни сайтове, породени от стремежите на юзърите да общуват и разменят идеи по определени теми. Този вид медии са продукт на действията на потребителите и най-пълно отразяват техните гледни точки. Подобни са уеблоговете - сайтове, чиято поява датира от началото на 90-те години като своеобразни лични дневници на отделните потребители. Авторите им, обикновено непрофесионални журналисти, включват на личните си страници свои позиции, новини, собствени или на техни познати мнения, информации, които са почерпани от други медийни източници. Уеблогът е интересна медийна форма, която съществува само в онлайн вариант, но има характер на новинарски канал.

Според някои автори (Тюрина 2001) развитието на медийния процес в Мрежата разделя журналистиката на две области - интернет версии на традиционни медии, които продължават традицията на монолог пред читателите, игнорирайки възможностите за интерактивност и изцяло онлайн мрежови канали, които преминават в другата крайност - превръщат се във форуми за размяна на баналности и оскърбления. Подобно разделение се наблюдава и в редакционите екипи, където се обособяват звена на репортери и наблюдатели (есеисти и аналитици). Променя се и мястото на главния редактор в интернет медиата и то все по-често се заема от уеб-наблюдателя (самостоятелен автор, коментатор, модератор).

 

Струва ми се, че българският интернет е една доста сериозна среда - много са хубави медийните сайтове, големите портали, литературните ни портали станаха много богати. Спомням си как в началото нямаше почти нищо - за няколко години само нашият интернет достигна едно много високо ниво.

Развитието на виртуалната медийна структура в България започва от 1995 г., когато част от всекидневниците представят свои онлайн варианти - първи е вестник "Пари", а особено популярни в настоящия момент са всекидневниците "Дневник" и "Сега", както и седмичникът "Капитал". През 1998 г. стартират и първите изцяло онлайн новинарски сайтове - първи са News-bg.com <http://www.news-bg.com>, следвани от News.bg <http://www.news.bg>. С особено внимание се ползват Медиапул <http://www.mediapool.bg>, който е първият български всекидневно издаван информационно-аналитичен сайт, НетИнфо <http://www.netinfo.bg> и Фокус <http://www.focus.bg>, чийто новини са свободно достъпни за ползване от потребителите, докато за четенето на коментарите е необходимо заплащането на такса. Сред българските и чужди бизнес среди с интерес се следи Новините <http://www.novinite.com>, който предлага информация за България, но на английски език. Неговият собственик Максим Бехар твърди, че онлайн новинарството е уникална медиа, съчетание между радио, заради краткия, ясен и точен език и изнасянето на събитията в началото, телевизия, заради предлагането на снимки и видеоинтервюта, и вестник, защото може да се принтира. Според него онлайн медиите ще изместят всички останали (Белогушева, Томс 2003: 207).

В Мрежата се срещат и специализирани онлайн медии като Словеса < http://www.slovesa.net>, Електронен бюлетин LiterNet (Културни новини) <http://kulturni-novini.info>, както и Cult.bg <http://www.cult.bg>, които предлагат информация в областта на изкуството и културата, а също специализирани сайтове за кулинария (http://kulinar.gbg.bg), автомобили (http://mobile.gbg.bg и http://avto.dir.bg), кино (http://kino.gbg.bg и http://кino.dir.bg), справочник за популярни заведения (http://zavedenia.gbg.bg) или за културни програми (http://www.inet.bg, http://www.art.bg и http://www.programata.bg), информация за жени (http://www.az-jenata.com, http://www.rozali.com, http://www.facion.bg), за фотография (http://www.photo-zine.com, http://www.photonet.bg), дигитална култура (http://bpm.cult.bg, http://groovemanifesto.net, http://www.kefche.com) и много други. Само в медийния портал http://www.clickbg.net, създаден от Факултета по журналистика и масова комуникация, са регистрирани 42 сайта на интернет вестника, 58 сайта на интернет списания, 17 интернет радиостанции, 4 интернет телевизии и 58 портала.

Присъствието на електронните медии в българското интернет пространство е твърде ограничено. Повечето радиостанции имат свои виртуални версии, които обаче по-скоро допълват ефирните, а не ги конкурират (Асандурова 2002; вж. също: Пенков, Филипов 2003; Пенков 2003). Онлайн радиостанциите акцентират върху новините, предлагат музикален архив и търсят активна обратна връзка с онлайн и офлайн слушателите си.

Подобно е положението и с онлайн телевизииите. През 2002 г. стартира първата българска изцяло виртуална телевизия BgWeb <http://www.bgweb.tv>, която разполага с малък журналистически екип и се гледа предимно от българи, живеещи в чужбина или офис служители.

Като цяло българските онлайн медии могат да бъдат разделени на новинарски и коментарни. Обособяване се прави и според различното им положение в интернет. Те могат да бъдат неприсъстващи, подобно на липсата на интернет сайтове на двата най-големи всекидневника "Труд" и "24 часа". А също медиа-визитка, в която се включват кратка информация за традиционната медиа, екипа и кординати за връзка или за рекламиране, какъвто например е сайтът на "Инфо радио". Онлайн медиата може да представлява своеобразна дигитална версия на традиционната медиа, каквито са сайтовете на всекидневниците "Монитор" и "Стандарт", на седмичниците "Капитал" и "Култура". Среща се сайт-симбиоза, при който има известна съдържателна и редакционна самостоятелност между хартиения/ефирен вид на медиата и онлайн изданието. Значително по-рядко, но с много по-добри възможности е създаването на напълно нова интернет медиа (Павлов 2004).

 

Интернет медиите в България все още не използват ефективно потенциала си поради липса на специалисти в тази област.

Проблемите пред българските онлайн медии (най-вече при радиостанциите и телевизиите) е, че изискват продължителен достъп до интернет, какъвто все още нямат много български потребители (особено ползващите от дома или от клубове). Според повечето юзъри се наблюдава и недостатъчно разнообразие на медийното съдържание (както по тематика, така и по задълбоченост на разглежданите теми). А също и липсата на достатъчно професионално изградени онлайн журналисти, които да са запознати с особеностите на онлайн писането, за да могат да поднасят информацията според повишените и специфични очаквания на виртуалния потребител. Поради твърде ограничената среда и липсата на достатъчно учебни курсове, повечето от медийните практици в тази област се специализират, докато извършват конкретна журналистическа дейност.

Сред положителните страни на интернет медиите в България могат да се отбележат бързата реакция на медийните екипи при предаването и обновяването на медийното съдържание, лесният достъп до информацията, безплатното предоставяне на новините (опитите за платено съдържание категорично се отхвърлят), развитието на уебдизайна при поднасянето на информацията, богатите архиви, добрият контакт с редакторските екипи, възможностите за коментар на текстовете и за общуване с останалите потребители чрез форумите, личното участие на юзърите при списването на медиата.

Повечето интернет потребители в България използват предимно текстови медии (онлайн варианти на традиционни вестници и списания или изцяло виртуални издания), значително по-малко звукови (като онлайн радиостанции) или визуални медии (като кибертелевизии). Причините затова са технологичната и икономическа неспособност (бавни компютри и телефонни връзки, скъп достъп до интернет) и недостатъчно задълбоченото медийноформатно разнообразие - значително повече са текстовите за сметка на визуалните медийни сайтове. Факт е обаче, че интернет потребителите в България възприемат онлайн медиите като собствен културен продукт, за чието създаване носят отговорност и на който са основни ползватели.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Цитираните в статията мнения на български онлайн потребители са от собствени изследвания на автора и са представени по начина, по който са постъпили в анкетните карти. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Асандурова 2002: Асандурова, М. Българските радиа бавно нагазват във виртуални води. // Капитал, № 49, декември 2002

Бек 2002: Бек, У. Що е глобализация? Заблудите на глобализма - отговори на глобализацията. София: Критика и хуманизъм, 2002.

Белогушева, Томс 2003: Белогушева, Г., Томс, Ж. Първите в българския интернет. София: Ciela, 2003.

Вайлер, Маурер 2002: Вейлер, К., Маурер, Р. И. Сетевые СМИ - другая журналистика? // МедиаСпрут, 2002 <http://www.mediasprut.ru/jour/theorie/online/webjour.shtml> (21.11.2004).

Дерменджиева 2002: Дерменжиева, Г. Онлайн журналистика. // Годишник на СУ "Св. Кл. Охридски", ФЖМК, т. 8, кн. 1 - Нови медии, 2002.

Дюз 1998: Deuze, M. The WebCommunicators: Issues in research into online journalism and journalists. // First Monday, 1998, vol. 3, № 12 <http://firstmonday.org/issues/issue3_12/deuze> (21.11.2004).

Дюз 2001: Deuze, M. Online Journalism: Modelling the First Generation of News Media on the World Wide Web. // First Monday, 2001, vol. 3, № 12, <http://firstmonday.org/issues/issue6_10/deuze> (21.11.2004).

Нигропонте 1998: Нигропонте, Н. Колонките на Нигропонте. // Култура, № 39, 02.10.1998.

Олброу 2001: Олброу, М. Глобалната епоха. Държавата и обществото отвъд модерността. София: Обсидиан, 2001.

Павлов 2004: Павлов, К. Виртуалното огледало. Сайтове на медии в българското интернет пространство. // Медиа свят, юли 2004.

Пенков 2003: Пенков, Г. Ще го бъде ли интернет радиото. // Капитал, № 6, февруари 2003.

Пенков, Филипов 2003: Пенков, Г., Филипов, Ив. Нет-радиата у нас са само "пудра" към ефирните. // Капитал, № 6, февруари 2003.

Райли 1998: Riley, P., Keough, C. M., Christiansen, T., Meilich, O., Pierson, J. Community or Colony: The Case of Online Newspapers and the Web. // Journal of Computer Mediated Communication, № 4 (1), Sept. 1998. <http://www.ascusc.org/jcmc/vol4/issue1/keough.html> (21.11.2004).

Рейнголд б.г.: Rheingold, H. Virtual Communities. Web site <http://www.rheingold.com> (21.11.2004).

Семерджиев 2000: Семерджиев, Ц. Глобализация - модели и интереси. // Българска историческа библиотека, № 4, 2000.

Тюрина 2001: Тюрина, Т. Он-лайн журналистика: поиск новых моделей. Цикл семинаров. FPNP, 2001 <http://www.fpnp.org/fond/docs/lect/jl3/mon_2.files/frame.htm> (21.11.2004).

 

 

© Мария Попова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2004, № 11 (60)
















Партньори