КАРТОГРАФИЯ НА СЕТИВАТА

Калина Захова

web

Картографията се родила като изображение на територии. Като отграничаване. После побрала света (сплескан, дископодобен, сферичен, Т-образен, плосък, релефен, детайлен...). Смалила света. Осмислила го, правейки го мислим.

Сетивата при висшите животни превръщат външни или вътрешни стимули в нервни импулси, достигащи специализирани мозъчни територии, където те биват анализирани. Резултатът: способност за правилна реакция на съответните стимули. За сетивата се казва, че са пет.

Картографията на сетивата отграничава мозъчните територии. Побира, смалява, осмисля.

За сетивата се казва, че са шест. Но има и други - за движение, за топлина и студ, натиск, болка, баланс. И за бягство.

Всяко сетиво си има разказ. Някои си имат и по повече, вероятно защото са по-важни от други.

Осезанието е против слънцето, защото кожата обича дъжд.

Обонянието е с вкус на къри. И на пепел.

Слухът избягва тишината. Или я търси. Или я побеждава с акордеон.

Зрението е котешки изострено и женски котешко. Гадае за обекта си по погледи. Брои дърветата до болка. Издава на Едип, че е със своята майка. Или е герой на разказ. Зрението гори кориците на книги.

Сетивата са приятели. Сливат се в непреднамерена взаимност. Синестезия.

Особеното сетиво е бягството. То се грижи за най-трудните външни и вътрешни стимули. Отпраща ги до съответните мозъчни територии по заобиколни пътища: писане, четене, говорене, снимане, музика... Резултатът: способност за правилна реакция на съответните стимули. А критерий за правилността задава самото то, бягството.

P.S. Навсякъде по картата личат следите от питиета и цигари.

© Калина Захова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2005, № 3 (64)