ЛЯСТОВИЦАТА

web | Сиромашко лято

От изписания лист
сгъваш лястовица.
После се прицелваш срещу вятъра:
долу сме, но не сме стъписани.

Колкото по-дълбока е въздишката
на дървото отсреща, на прозореца зад дървото,
на посърналата надежда,
толкова по-високо ще литне лястовицата.

Тя не знае, че е вещица.
Аз също не съм много сигурна за себе си,
кой днес да ти каже.
Упражнявам се да пускам лястовици.

Знам какво не съм: не съм поучител,
не съм Прорицател. Не съм стъписана.
Нещата стават по-лесно, но вече не са победи.
Лястовиците също.

Лястовиците вещици са само помощници
на душата, която се усмихва още:
усмивка на стар юноша,
по-неуверен от някога.

© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Екатерина Йосифова. Имена. София, 1987.