Янко Янев

web | Безумие и свобода

За езическо слово можем да говорим само ние - българите. Само нашето слово има езически ритъм. Буйно, динамично, то носи в себе си тъмните сили на нашия дух, нещо от земята и мъката ни. Мелодичният стил е чужд на българското слово, както и руският сантиментализъм или строго изясненият и рационален израз на френската реч.

Българското слово е слово на бунта. Но не бунтът в политическия и социален смисъл, а бунтът като вихър на живота и освобождение на първичната страст, като ликуваща вълна, която не иде от слънчево лоно, а от някаква бездна, напоена с кръв. Може да се говори за ландшафт на българското слово и тоя ландшафт се състои от черна угар и настръхнало небе. Френският език има логика. Немският има орфика. Руският или италианският има мелодика. За нашия език може да се каже, че има суров и див ландшафт.

Може би страданията на народа ни са притихнали в това слово на бунта. Може би неговата още неразвиделена душа, която тепърва ще прокълни и ще завърже плод. Само успокоени, само щастливи народи имат нежна и напевна реч. Нашият езиков мелос е пропит от скръб. Народната ни песен е най-тъжната между всички други народни песни и никой друг народ няма тъй живо представата за "черни кърпи".

Словото не е плод на лични умувания. То няма нищо общо с дребните сметки на разсъдъка. Истинското слово е винаги вдъхновено. То пази в себе си още силата на първото мирово слово, което се разля под водните пространства. И всяко истинско, всяко творческо слово е един кристализиран дух. Науката за езика е всъщност наука за символното значение на тоя дух.

*

Българското слово е земно. То няма небесна чистота. То има музика, но тая музика е тъмна и няма моцартовски чар. Колко сродно е това слово с безбрежното море и светкавичния танц? То пази в себе си още тътена на земята, която е тръпнела под Аспаруховите орди. Да, орди! Може би хунски, може би скитски орди! Но по-добре орди, отколкото цивилизовани маси, по-добре конска опашка и кобилско мляко, отколкото знаме на изтощено и безбурно племе. Бих желал да бъде това истина. Бих желал първите орди да са носили пламък в ръцете си и да са разсичали кучета с мечовете си, когато са давали клетва, защото всяко чудо се ражда от хаоса. Не може да има история там, дето не е властвувал дивият порив и дивата жажда. Историята е развитие, а всяко развитие няма друга цел, освен да избистри и затвърди по-висши жизнени форми. Всяко съвършенство е заченато в бездната. Тепърва ще се разбули дълбоката органическа визия между сегашния български език и първичната стихийност на българското племе.

Всичката динамичност на българския език извира оттук. Не за това ли се борим с думите, които пишем или говорим, не затова ли препускаме с думите! Нашият език е преди всичко движение, затова той е повече език на глагола, отколкото на статичните форми. Никой друг език няма толкова много глаголи и в никой друг език глаголът не е тъй жив. Това е юношеският ентусиазъм на българското слово. Това е неговата първородна сила - и в това е бъдещето му.

*

В истинската си стихийност българското слово е въплътено в народната песен; в хайдушката романтика на Ботйова то намира индивидуален израз, както и в химниката на Пенчо Славейков. Славейков е първият, който се опита да облагороди и възвиси езическото слово на своя род. Но при все това то е запазило в творчеството му своя варварски звън.

В това отношение българското словесно изкуство трябва да вярва в заветите на Славейкова. Трябва да се вслушва в ритъма на словото му, ако иска да има магически патос. Нищо по-противно няма от оная лигава сантименталност, която пълни у нас всевъзможни сбирки от стихове и разкази. Особено днес е необходим гордият и стоманен удар.

© Янко Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2005
Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пряпорец, 1929, № 30, с. 2.