* * *

Сребриста валчеста луна,
проблясваща сред паяжини облачни.
В небето като капки светлина - звездите.
Сред сенки синкави, в зора среднощна -
феерия от форми мярнати -
самотен бродник, рязък лъч,
заспали пролетни дървета,
път през поляните.
Прелитат тайни, спомени и прилепи.
Въздишки на сънуващ влюбен
и шепот глух
драпират тишината -
до утрото, напиращо нахално
на приказката да отнеме красотата.

© Таня Димова, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.