Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАВРУДЪТ И ПРОКЛЯТИЕТО НА БАБА НЕНЮ

Михаил Кръстев

web

Траките не почвали и не завършвали нищо в живота си без вино. Омир в Илиада споменава, че гръцките герои пият вино от Тракия, преди да се сбият с врага. И след това пак пият.

След Сопотското приключение Левски се отървава невредим, но малко известно е, че се спасява в една бъчва и пропътува в нея през Тракия, за да попадне в избата на Павел Влахов от село Брестовица. Скривалището и днес може да се види между бъчвите в зимника на реставрираната Влахова къща.

Априлските въстаници в Перущица са пили вино, преди да се втурнат в боя с башибозуците. За това разказват очевидци.

И сега по тракийските земи има хора, дето не могат да живеят нито ден без червено. В Брестовица един разбрал, че комшията му е направил хубаво вино. Пил си той вкъщи и се сетил да му отиде на гости. Бутнал портата, излаяло кучето, комшията излезал сънен и разчорлен... “Ами дойдох ти на гости?” Легнал съм, отвърнал му комшията, но не могъл да откаже на съсед. Слезли в зимника, пийнали, оня мляснал и рекъл: “Ай, да имаш такъв резняк и да спиш!”

В Перущица най-добрите компании се завъртат по време на резняка. Мъжете се събират по избите, по-далече от жените и домочадието. Малцина обаче си спомнят за мавруда и маврудовото. Четат по вестниците, че това старо българско вино трепе световните си конкуренти; особено ценено е от галантните пиячи във Франция и Япония. И се чудят нашенците, цъкат с език, току някой си науми какво е разправял дядо му. И толкова: само далечен спомен за най-доброто червено вино на земята. Всъщност то се прави от сорта памид, но се слага за мая и десет-петнайсет процента мавруд. Маята е важна, както на българското кисело мляко закваската. И както бациликус булгарикус го има само в нашата земя, така и маврудът не расте никъде другаде. Затова японците искат да купуват от нас само мавруд и кисело мляко.

Веселието с вино продължава най-малко три дни и нощи. Така разправяха старите перущенци. Стогодишният Стефан Попов до последния си ден работеше в своето маврудово лозе, останало като по чудо извън колхозния блок. А големият специалист доц. Петко Станчев, създателя на Асеновградския мавруд, обясняваше как този сорт може да се развива най-добре в частно лозе. Той представи една колекция на Олимпиада в Париж през 1979 г. (реколта 1969-а) и маврудовото вино стана олимпийски първенец. Медалите и наградите от тогава нямат чет. Ценно е мнението на нашите професори по лозарство, че маврудът е единственият сорт в света, който поддържа стареенето на виното: колкото повече лежи след петата година, толкова по-добро става за пиене. За разлика от всички други червени вина по света. На една последна дегустация, организирана от сп. “Тема”, се представят стари и нови винарски изби и търговци с англо-саксонски имена и лъскави етикети. Първо място печели мижава бутилка с още по-невзрачен етикет и върху него с български букви пишело “Асеновградски мавруд” - дори не било от “резерва”. След всичко това няма нищо чудно, дето маврудовите лозя в страната на мавруда са само няколкостотин декара.

В цялата ни история маврудовото вино е изграждало българския характер и време е да се огледаме в себе си и край себе си. Все по-малко се раждат българчета, повече умират и такава една вихрушка ни е завъртяла, че по-добре на седнем на масата в деня на Свети Трифон, да му ударим няколко оки вино и да се помолим от сърце. Радостен факт е, дето през последните години от изпитото вино в страната две-трети е произвeдено в личните и частни изби въпреки скъпите реклами на големите винпроми. Не е тайна, че в някои от тях се скалъпват ментета - вино от спирт, дестилирана вода, малко екстракт и есенции. От такова питие веднага падаш под масата. Истинското вино поддържа весел дух и ведро настроение. А по това кой ще напие първото вино в празника на Свети Трифон се гадаело каква ще бъде годината и какво ще донесе на хората.

Ето какво се случило на един Трифон Зарезан в Перущица според разказа на дядо Йордан Пампов. Той е бил як патриот; преди всяка почерпка с маврудовото, което задължително ставало в компания, първо рецитирал стихотворението “Кочо”. Било наскоро след Освобождението, България загубила големия пазар на Османската империя и вино в страната колкото щеш. Още заранта в деня на празника някои влезли в кръчмата на дядо Личо Кърпачев, насядали по миндерите и си пийвали ракия с наложено грозде; други отишли на черква.

След това всички се събрали в хармана на Мито Кръстен. Гозбите били предимно вегетериански, но не липсвало и по някое печено пиле. Всеки принасял и слагал на общата трапеза. Виното се събирало в голям бъкъл. От Родопите дошъл бай Гатьо с гайдата и от близката Дермендере един младеж с гъдулка.

Стоян х. Трендафилов - най-заможният производител и търговец на вино, се изправил и произнесъл нарочно съчинена молитва за сполука и берекет. Всички казали “Амин”, напълнили голям тас и според стария обичай поканили млада, плодовита жена да отпие първата глътка. Викнали веднаж, викнали дваж - никой не се обажда. Жените стояли настрани, помайвали се, подканяли се и, докато се наканвали, от края на масата се надигнала стогодишната баба Неню. До нея се подхилвала баба Гуца. И двете били известни майтапчийки. Баба Неню надигнала паницата и пила веднаж, сетне още - до три пъти. Сетне за голямо изумление старицата раздрала ризата и... продължава дядо Йордан Пампов: “О, чудеса! О, свети Трифон Зарезане! О, богове! Стана това, което никой не очакваше и не допускаше. С едната си ръка баба Неню държи паницата, а с другата бръкна в пазвата си... Па извади лявата си ненка, черна като къкал, заоблена като самоковска невяста, намуши я във виното и едва разбрано рече: “Неню пие вино! Пий, пущината, мари! Пий, Неню!” Нарича баба Неню и се киска, колкото й глас държи. Децата викнаха “ура”, а едно момченце дърпа майка си и вика: “Мома Неню пие вино, баба Неню пие вино!” Ала по-младите невести проклеха: “У-у, каква проклетника! Неню, мари, Господ да те убие, силен огън да те запали, дано! Стариците и те: “Неню, мари, проклетнице такава, защо се подиграваш с Бога, със свети Трифон, с хората!” Смях, глъчка, не знаем какво да правим. Ала засвири гайдата, пропя къдулката, извисе хоро от три ката и забравихме за баба Неню. Ама свети Трифон се разсърди. Девет месеца през онази година ни капка дъждец видяхме от небето; страшна суша ни сполетя - ни грозде се роди, ни жито, нищо... Цели три години едвам се изхранвахме, хората се питаха и си отговаряха: “Това е заради Неню! Бог ни наказа!” Така завършва спомена си Йордан Пампов. Перущенци си го припомнят сега и се питат: “Какво проклятие ни е налегнало?” И си отговарят: “Дал Господ млади, плодни моми, ами виното подменихме, измамихме свети Трифон с ментета, та пак го разсърдихме!” Можем да си представим как някоя плодна мома си пие от ментето - ами то и отрочето няма да е съвсем нормално, искам да кажа няма да е с Христовата кръв, получена от истинското наше маврудово вино.

Английският “Файненшъл таймс” писа преди няколко години, че българите ще се оправят, когато престанат да пият ракия и залегнат отново над виното си. Може би, защото във виното е истината и само то ни отвежда в един реален свят на свободата. То ни дарява здраве, веселие и надежда и ни избавя от натрупаните душевни комплекси - обществени и лични. Но ще чакаме ли някой “Данон” да дойде и да ни произвежда мавруда, така, както стана с киселото мляко?

Иван Анастасов от Перущица засади преди около пет години маврудово лозе; беше нещо като “първата лястовичка”, но сега добива богата реколта. За съжаление други лозари не го последваха. Все още робуват на предразсъдъка, че маврудът не издържа на студ и от него се получава кисело вино. Макар че през зимата на 97-98 г. мерлото и кабернето измръзнаха, оцеляха единствено новите сортове мавруд и памид, създадени от прочутия в близкото минало чирпанлия праф. Кондарев. А за да стане доброто вино от мавруд, трябва да имаш нужната култура и вкус на истински винар; да уцелиш мярката в съжителството му със сорта памид и да го отгледаш в чисти дъбови бъчви и с голямо търпение.

 

 

© Михаил Кръстев, 2004
© Издателство LiterNet, 14. 02. 2004

=============================
Първо издание, електронно.
















Партньори