ПРОЛОГ

web | Митът за Одисей...

За примижалите от слънцето клепачи
пътуването не е начин да се стигне някъде.

Край борда се редуват чайки и вълни
със същата последователност,
с която до шезлонгите
проблясват запотени чашите.

Подухва плахо обедният бриз.

И с мимолетната прохлада
довява думи от далечен разговор:
"Усещаш я, нали? Милувката на Океана!"

Горещо е. Скучаем.

Внезапно вик: "Акула! Виж!"

Един отвесен плавник
(стремително извит
и гладък като скалпел)
се плъзна покрай борда и се скри
сред мимолетния венец
на чезнещата пяна.

Отново сме с притворени очи,
отпиваме от чашите си и мълчим.

Блаженство... да, но и досада.

И никакво усещане за ужас от видяното.

Добре, че с лекомислените си игри
делфините отново ни развеселяват.

Началото и краят
остават винаги незабелязани.

© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.06.2006
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. София, 1997.