* * *

През зимата зърната са сами -
под педя заледена пръст
и сняг,
но вътре в тях е оня
златен ден,
на който жътварите ще вържат пъпа.
През зимата зърната са сами -
под вълчи стъпки
и капанен грак,
под вихър див,
но и под небе -
безбрежното пристанище на кръговрата.
През зимата зърната са сами -
под спомени за чучулигата
и за щуреца,
за люлката на потна селска длан
със сърпа -
линията на живота.
През зимата зърната са сами
и често сити кучета ги напикават.
Ех, кучета, кога ли ще научите
какво е да пикаеш върху хляб
за кокал.
През зимата зърната са сами,
но знаят, че посоката за тях е само
горе...
...Благословена да е тази самота,
без нея нямаше да има пролет.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2003, № 11 (48)