|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЕОРГИ МАРКОВ
=============================
Георги
Иванов Марков е български писател белетрист, драматург, журналист, роден на
01.03.1929 г. в с. Княжево, София. Завършва Първа мъжка гимназия в София (1947).
Учи във Висшето техническо училище в Русе (1947-1950), във Висшия химико-технологически
и металургичен институт в София (1952). Инженер-технолог в ДИП "Победа"
(1952), преподавател в Техникума по керамика и стъкло, София. Пенсиониран по
болест (1958). Завеждащ отдел в изд. "Народна младеж" (1969). Емигрира
от България на 15.06.1969 г. Живее в Италия, след това в Лондон, където работи
в българската секция на ББС. Сътрудничи също на радио "Дойче веле"
(Кьолн), на Радио "Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат в ефира
неговите "Задочни репортажи за България" (1977-1978), издадени в Цюрих
(1980-1981) и в София (1990). В България е осъден на 6 г. лишаване от свобода,
а на 07.09.1978 г. срещу него е извършен атентат, след който умира в лондонска
болница на 11.09.1978 г. Автор е на книгите: "Цезиева нощ. Повести"
(1957), "Победителите на Аякс. Научнофантастичен роман" (1959), "Анкета.
Новели" (1961), "Между нощта и деня. Разкази" (1961), "Мъже.
Роман" (1962, 1963, 1990), "Портрет на моя двойник. Новели" (1966),
"Жените на Варшава. Разкази и новели" (1968). Пише пиесите "Госпожата
на господин търговеца на сирене" (1963), "Последният патент"
(1965), "Да се провреш под дъгата" (1966), "Кафе с претенция"
(1966), "Калай" (1967) и др. Посмъртно излизат негова пиеса в Лондон,
както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа
в медиите: "Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981; София,
1990), "Литературни есета" (Париж, 1982; София, 1990), "Когато
часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991), "Аз
бях той. 121 документа от и за Георги Марков. Подбор и съст. Любен Марков"
(1999) и др.
ПРОЗА
В превод на Велимир Костов и Мила Васов
Разкази
Подела
ствари
ЕСЕИСТИКА
Есета и миниатюри
По повод
За изневеряващата памет на авторите на мемоари
Позицията
Промяната - блян и илюзия
Самотата
Идеалите
Лицето
Нетърпението
За
правото да казваш какво мислиш
Новогодишни
фантазии
Героите
Поръчката
Собственият
фашизъм
Писмо
до Христо Ботев
Писмо
до Любомир Левчев - поет
СПОМЕНИ И МЕМОАРИ
Чувство
за непоносимост
* * *
Критика за Георги Марков
© Електронно издателство
LiterNet, 2004-2018
|