ВЕДНЪЖ

web | Стихотворения

Веднъж.
когато спряха светлината.

Аз бях разгънал дълъг вестник,
жена ми плавно дърпаше иглата,
щурите деца летяха с чуден камион.
На чергата.
където преди месец издъхна котката ни,
спеше майски бръмбар.
По радиото се представяше един писател
той
изведнъж замлъкна целият: угасна.

Момчетата изскочиха в движение,
жена ми заопипва въздуха,
за да намери свещ;
и я намери.
Децата глътнаха страха си,
аз сгънах мъката по уводния ребус,
празната игла си легна под свещ,
ма шкафа стъпила -
будистка съща.

Бе близко,
сякаш в кладенец, но топло,
пердето трепкаше като в гора;
с прозявка
бръмбарчето се събуди
и тръгна по най-пъстрото парцалче.

Изстинало, радиото съвсем изчезна,
две шапки-вестник почнаха да спят.
Изпод една от сенките
                              ръката ми излезе:
ледена - изтръпнала за огън,
гореща - за потапяне във лед.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.