 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРЯВНА
Планинка-къща, малка като слънце,
което гледам нейде от земята.
Зараснали върху тревата камъни,
в които петстотин години плачат
ранените сърни на Стара Майка.
Луната ни припомня ятаган,
но тя брои озърнати пътеки,
а най-добрата с шумата я дава
на един Ангел със куршум в ума.
Събирай песни; те ще се продават
зарад милувка на небе от щъркели,
зарад чешма, измивала везири.
И дялай слънце с пръсти овъглени -
да дойдат нивите да свалят шапки
и да си идат, и да не изстинат.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.