Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОМЕР ПАША В АНГЛИЙСКИЯ ЛАГЕР ПРИ ДЕВНЯ

Анастас Ангелов

web

Ню Йорк Дейли Трибюн / New-York Daily Tribune

Ню Йорк Дейли Трибюн / New-York Daily Tribune

Вестник "New-York Daily Tribune" (NYDT 1854; Russell 1855: 109-110) публикува информацията на специалния кореспондент на лондонския "The Times"1 за посещението на Омер паша Латас2, главнокомандващ турските войски на Дунава, в лагера на английската армия при Девня по време на Кримската война (1853-1856 г.).

Омер паша
Омер паша

От 5 юни до 27 юли 1854 г. при Девня (Река Девня) лагерували английската Лека дивизия (Light Division), командвана от генерал-лейтенант Браун, и части от леката (Light Brigade) и тежка (Heavy Brigade) кавалерия, командвани от генерал-майор лорд Кардиган и генерал-майор Скарлет, под общото командване на генерал-лейтенант лорд Лукан.

На 3 юли 1854 г. на път от Силистра за Варна, за среща с командването на английските и френски войски (Letters from head-quarters 1856: 82) Омер паша посещава лагера на английската армия при Девня. Той пътува, придружен от жена си Ида (Saide), с пътническа карета, теглена от четири коня, и е охраняван от малък кавалерийски ескорт. Омер паша прави преглед на Леката дивизия и на части от леката кавалерия (Letters from head-quarters 1856: 84).

Лорд Раглан
Лорд Раглан

На 5 юли, на път от Варна за Шумен, той посещава лагера на английската тежка кавалерия, на конната и полевата артилерия (Russell 1855: 111-112). Омер паша е придружен от главнокомандващия английските войски генерал-лейтенант лорд Раглан, от генерал-лейтенант Браун, генерал-майор Скарлет и други полеви и щабни генерали.

New-York Daily Tribune

"Специалният кореспондент на "Лондон таймс" в дописка от 3 юли от лагера при Девна [Девня] дава следното картинно описание на посрещането на Омер паша:

Току-що станахме свидетели на много вълнуващо зрелище. Войниците, които имаха четиричасово учение между четири и половина и осем и половина тази сутрин, бяха приключили обяда си, когато пристигна новина, че на път от Силистра за Варна ще пристигне Омер паша.

Сър Джордж Браун
Сър Джордж Браун

Малко след това началник-щабовете на бригадите пристигнаха на коне от своите лагери със заповед до полковниците да държат полковете си в готовност за проверка; и след около още половин час тръбите свириха сбор. Турската пехота, долу в равнината, бе забелязана как се събира и построява в стегнати колони пред палатките си. Около два часа (следобед) бе забелязана тънка струйка прах да се издига над белите линии на пътя, криволичещ в далечината над хълмовете, които лежат по посока на Шумла [Шумен], и през далекогледа можаха да бъдат различени две пътнически карети с малък ескорт от коне, движещи се бързо към село Девна. Като пристигнаха там, те спряха и целият присъствен състав на дивизията побърза да поднесе почитанията си на Омер паша: бригадни генерали Ейри и Булър3, началник-щабове Макензи и Максуел4, полковник Съливан5, капитан Макдонъл6, капитан Пиърсън7, г-н Камбъл8, както и полковник Бентинк9, бригадният генерал на гвардейците и капитан Бинг10, неговият адютант, който беше дошъл по-рано от Аладин11. Омер паша възседна коня си и придружен от полковник Дию12, един английски офицер, прикрепен към британското посолство в Константинопол13, и няколко души от неговата свита и следовници се изкачиха на хълма към лагера, пред който за едно много кратко време се бе строила цялата дивизия. Редом с пашата бяха двамата генерали, а английският състав яздеше след тях.

Гледката беше възхитителна. Сините силуети на далечните хълмове, над които играеха тежките сенки на бързо събиращите се буреносни облаци, зелената шир на долината долу, осеяна с палатки и белязана тук-там с тъмните черни масиви на турската пехота, голите пясъчни ивици и сивите скали, по които играеха всички нюанси на светлина и сянка, и по-нататък - билото на хълма, по чието протежение, в разстояние на миля блестяха байонетите на британската пехота, увенчани от платната на палатките зад тях - това беше зрелище, за което си струваше да пропътуваш дългия път, за да го видиш. Омер паша беше облечен спретнато и просто - върху гърдите му не блестяха ордени, а стегнатият му син мундир нямаше други украси освен изчистен златен пагон и позлатени копчета. Носеше фес, който добре откриваше чистите и изразителни линии на спокойното му и решително лице, загоряло от излагането на вятъра и смяната на сезоните през многогодишния му живот на войник, и чийто тен контрастираше добре с белоснежните му бакенбарди. В суровата му и доста чувствена уста със стиснати плътни устни можеше да се забележи, ако лицето наистина издава характера, огромна непреклонност и решимост. Брадичката, едра и квадратна, говореше за същите качества, които се забелязваха и в цялостната форма на главата. Тези, които помнят статуята на Радецки от Голямото изложение, ще разберат какво имам предвид. Тези некултивирани черти, грубоватият нос и леко изпъкналите скули бяха повече от компенсирани от бързия, пронизващ и изразителен поглед, излъчване на спокойна смелост и гений, и от ведрото, макар и доста неотстъпчиво чело, белязано от бръчки на вглъбеност,

Лорд Лукан
Лорд Лукан

издигащо се над гъсти рунтави вежди. Физически изглеждаше да е по-скоро под, отколкото над обичайния среден ръст; но сивият му добре дресиран кон не беше толкова висок колкото английските кавалерийски коне, така че на практика ръстът му можеше да е и над пет фута и седем-осем инча. С леко, сухо и подвижно телосложение, а стойката му на коня, макар и прекалено турска за нашите разбирания за ездачески стоеж, беше уверена и свободна. Беше с бели ръкавици и чисти ботуши и като цяло би преминал много добре променадата на Хайд парк като един добре изглеждащ тих благородник. Свитата му, без никакво съмнение, изглеждаше също толкова добре, а няколкото хусари от ескорта бяха здравеняци с войнишки изглед. Един от тях водеше силен дорест арабски кон - бойният кавалерийски кон на пашата.

Докато преминаваше с коня си пред войската, тя отдаваше чест, а когато стигна до края на строя, войниците се престроиха в колона, изтеглиха се напред и изпълниха някои лесни маневри, за голямо удоволствие на пашата. Докато войниците се изтегляха след упражненията, продължили три четвърти часа, в силен тръс пристигна кавалерията и веднага привлече вниманието на пашата. Представи се един пълен ескадрон и половина от 17-ти улански14, част от 8-ми15 и част от 11-ти хусарски16. Артилерийските коне и конете на драгуните бяха в стихията си.

Имаше два или три великолепни кавалерийски коня и се говори как пашата заявил, че такава пехота и кавалерия могат да прегазят всяка войска на света. При връщането му от полигона, войниците, които вече бяха освободени, се тълпяха към предната линия, някои по ризи, а други още с нарядни мундири и оживено го приветстваха, за голямо негово удоволствие".

 

В следващ репортаж от лагера при Девня Уилям Ръсел пише:

Russell. The War.

"В последното си писмо, което ти изпратих на 4-ти юли от Варна, споменах за пристигането на Омер паша в нашия лагер през него ден и за прегледа на Леката дивизия и на кавалерията, които се извършиха в негово присъствие. Очакваше се, че той ще се върне от Варна на следващия ден (сряда), но той бил толкова зает с преговори и консултации с френските и английски генерали, че мина оттук чак миналия четвъртък. Тъй като тежката кавалерия под командването на бригаден генерал Скарлет17 и конната артилерия18 и артилерийската батарея19 не бяха проверявани от него на 4-ти, бе дадена заповед те да участват в парада на обширната равнина в близост до лагера в единадесет часа преди обяд. Омер паша тръгнал от Варна рано и при пристигането си в Аладин завари дивизията на херцога на Кембридж готова за неговото посрещане (The story of the Highland Brigade 1895: 33-34). Той изрази по най-жив начин възхищението си от великолепния вид на гвардейците и шотландците и след прегледа се оттегли с негово кралско височество херцога в

Лорд Кардиган
Лорд Кардиган

неговата палатка и остана там известно време и се подкрепи с малка закуска. Около два часа се появи пътната карета на Омер паша, ескортирана от турска кавалерия. Пашата, възседнал един от кавалерийските си коне и последван от малка свита адютанти, тръбачи и други, пристигна на плаца, където беше посрещнат от лорд Раглан, сър Джордж Браун, бригаден генерал Скарлет, генералите на дивизии и други. Той беше облечен просто, както и в първия ден, в който ни посети, с изключение на това, че носеше звезда отляво на мундира си, изглеждаше оживен и доволен, когато поде разговор с английските генерали. След малко преминаха драгуните във великолепен строй, след тях двата отряда от кралската конна артилерия, после пристигна батареята, първоначално в тръс, който постепенно премина в стремителен галоп, така че шестфунтовите и деветфунтовите оръдия, лафетите и двуколките подскачаха и хвърчаха над земята. Маневрите бяха прости, но ефектни и впечатляващи. Особено едновременната стрелба, която разтресе сякаш цялата земя, докато войници и коне прелитаха като вихрушка, обвити в облаци прах, предизвика възхищението на пашата и се говори, че той казал: "Само с един полк като този ще мога да прегазя и сравня със земята поне четири руски полка". Той беше особено впечатлен от стойката на войниците и големината и доброто състояние на конете, както драгунските, така и артилерийските, но тези неща не отвлякоха интереса му по важните въпроси за полезността и той се запозна отблизо със снаряжението, оръжията и лафетите. По негово искане сър Джордж Браун извика един драгун и го накара да си свали шлема. Пашата го обследва внимателно, накара да свалят бялото покривало и поиска да попитат войника дали му е удобен или не. Войникът отговори, че е удобен, и надеждите са, че турските кавалеристи ще се снабдят с нещо по-добро от окаяния фес, който да слагат на главите си, след като пашата видя, че месингът и кожата могат да бъдат така обработени, че да предпазват главата, без да причиняват неудобство на собственика й. Обичайните маневри бяха изпълнени от артилерията. Тя изпълни точно това, което бе поискано от нея, когато негово кралско височество Сакс някой-си от някъде-си посети Уулуич - движейки се като един, така сякаш войници, коне и оръдия съставляваха части от една машина, преодоляха равнината, демонстрирайки силата си, и почти със скоростта на парен локомотив разкачаха оръдията, разглобяваха ги, след това ги сглобяваха и изчезваха в стълбовете прах. Прегледът приключи в три и половина, за голяма радост на войниците; и Омер паша, който многократно изрази удовлетворението и удоволствието си от зрелището, се оттегли с генералите в покоите на сър Джордж Браун, а по-късно вечерта продължи пътя си към Шумла" (Russell 1855: 111-112).

Кралска артилерия. Бенджамин Клейтън, 1856

Кралска артилерия. Бенджамин Клейтън, 1856

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Уилям Хауърд Ръсел (William Howard Russell, 1820-1907) - военен кореспондент на вестник "The Times" (Лондон). [обратно]

2. Омер Лютфи паша (Omer Lutfi Pasa, 1806-1871) - турски генерал, по националност хърватин; до приемането на исляма - Михаил Латас. Главнокомандващ войските на Дунава (1853-1854 г.), в Крим (1855 г.) и в Кавказ (1855-1856 г.). [обратно]

3. Бригаден генерал сър Ричард (по-късно лорд) Джоузеф Ейри - Лека дивизия, 1-ва бригада; бригаден генерал Джордж Булър - Лека дивизия, 2-ра бригада. [обратно]

4. Майор К. Д. Макензи - 92-ри пехотен полк; майор Дж. В. Максел - 88-ми пехотен полк. [обратно]

5. Полковник У. Съливан - помощник генерал-адютант. [обратно]

6. Капитан Алекзандър Макдонъл - Стрелкова бригада (Лека дивизия) - адютант. [обратно]

7. Капитан Р. Л. Пиърсън, 7-ми пехотен полк - адютант на сър Джордж Браун. [обратно]

8. Генерал-майор сър Колин Камбъл - 1-ва пехотна дивизия, 2-ра бригада. [обратно]

9. Полковник Хенри Джон Уйлям Бентинк - Шотландски гвардейци. [обратно]

10. Капитан Х. У. Дж. Бинг - Шотландски гвардейци. [обратно]

11. Аладин (Аладън) - дн. с. Страшимирово, област Варна, община Белослав. [обратно]

12. Подполковник Чарлз-Проспер Дию (Lieutenant Colonel Charles-Prosper Dieu) (Annuaire militaire 1854: 43). [обратно]

13. Подполковник Джон Линтърн Арабин Симънс - кралски комисар в щаба на Омер паша. [обратно]

14. 17-ти Лек драгунски полк (Улани) - подполковник Джон Лорънсън. [обратно]

15. 8-ми (Кралски ирландски) полк от Леките драгуни (Хусари) - подполковник Фредерик Шюъл. [обратно]

16. 11-ти (или на Негово височество принц Албърт) полк на Леките драгуни (Хусари) - подполковник Джон Дъглас. [обратно]

17. Генерал-майор Джеймс Йорк Скарлет. 1-ви полк на Кралските драгуни - майор Р. Уордлоу (на лагер при Девня от 19 до 27 юли), 5-ти (на Шарлот, принцеса на Уелс) полк на драгуните-гвардейци - капитан А. Бъртън; артилерия на кавалерийската дивизия - I-ви кавалерийски взвод на Кралската конна артилерия - капитан Джордж Моуд. [обратно]

18. Батарея "C" на Кралската конна артилерия, снаряжена като полева батарея - капитан Хенри Томас; полева батарея "E" - капитан Самюел Таунсенд. [обратно]

19. Артилерия на Леката дивизия - подполковник Ноел Лейк. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

NYDT 1854: New-York Daily Tribune, Vol. XIV, No 4148, New-York, Friday, August 4, 1854.

Russell 1855: The War: From the Landing at Gallipoli to the death of Lord Raglan. By W. H. Russell, Correspondent of "The Times". London: George Routledge & Co., Farringdon Street, New York: 18, Beekman Street, 1855.

Letters from head-quarters 1856: [Somerset John Gough Calthorpe]. Letters from head-quarters; or, The Realities of the war in the Crimea. By an officer on the staff. In two Volumes. Vol. I. London: John Murray, Albemarle Street, 1856.

Annuaire militaire 1854: Annuaire militaire de l'empire francais pour l'annee 1854, publie sur les documents communiques par le Ministere de la Guerre. Veuve Berger-Levrault et fils, Libraires-Editeurs, rue des Juifs, 33, a Strasbourg; Paris, Depot general, chez С. Reinward, libraire, rue des Saints-Peres, 15. 1er Mai 1854.

 

 

© Анастас Ангелов
© Анна Владева - превод на английския текст
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2010, № 1 (122)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
















Партньори