Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книжарница Книгосвят  Книжарница Книгосвят: нови книги  Книжарница Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МУЗЕЯТ НА МОЗАЙКИТЕ В ДЕВНЯ

Анастас Ангелов

web

Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки1 от Марцианопол (Marcianopolis)2. Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона3. При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки.

Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки4. Тя е построена в края на III - началото на IV век на мястото на по-ранни сгради, разрушени при готските нашествия през 251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век.

Постойката заема площта на цяла инсула (квартал) с дължина 37,15 м (север - юг) и ширина 37,75 м (изток - запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (атриум) (5,87 x 11,11 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от три страни с варовикова колонада (перистил) (92,63 кв.м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1409 кв.м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки - едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.

Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета - кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

В залите на музея е представен и разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

 

МОЗАЙКА „МЕДУЗА-ГОРГОНА”

Мозайката, покриваща пода на дневната стая - трапезария (таблинум) (8,00 x 8,00 м), представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Медуза Горгона. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед (апотропейон).

Според гръцката митология Медуза-Горгона (грц. „ужасната”) била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морските божества Форкин и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Горгона била насилена в нейния храм от Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел.

Според друга версия на мита обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала крайния Запад. Горгоните се отличавали с ужасния си вид - женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир превръщащ всичко живо в камък.

Героят Персей (златороден син на Зевс и Даная - дъщеря на аргоския цар Акризий) обезглавил спящата Медуза-Горгона, като пристъпял към нея гърбом и гледал отражението й в медния си щит (подарен му от Атина Палада) и успял да отсече главата й с кривия си меч (подарен му от Хефест). Персей успял да избяга от преследващите го Горгони с крилатите сандали (подарени му от Хермес или Меркурий). Персей подарил отрязаната глава на Медуза-Горгона на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя щит (или егида), с цел да плаши враговете.

 

МОЗАЙКА „САТИР И АНТИОПА”

Подът на спалнята на сградата (кубикулум) (5,60 x 4,40 м) е покрит с мозайка, илюстрираща една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Сред запазените мозайки от това време този сюжет е изключително рядък.

Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според друга версия на мита - дъщеря на тиванския цар Никтей. Антиопа била прелъстена от Зевс, който се преобразил на млад сатир (митични същества от свитата на Дионис - бога на виното и веселието, олицетворяващи необузданата животинска плодовитост). От страх пред гнева на своя баща тя избягала от Тива в Сикион (Пелопонес - Южна Гърция) и станала жена на тамошния цар Епопей. Преди смъртта си Никтей завещал на своя брат (и наследник на царската власт) Лик насила да върне Антиопа в Тива. Лик убил Епопей и довел у дома пленената Антиопа, която по пътя в планината Китерон родила близнаците Зет и Амфион. По заповед на Лик те били изоставени на произвола на съдбата. Дълги години Антиопа била измъчвана от Лик и жена му Дирка. Когато синовете й пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за несгодите на своята майка, като убили Дирка, превързвайки я за рогата на свиреп бик.

 

МОЗАЙКА „ГАНИМЕД И ОРЕЛА”

Приемната зала (екус) (5,60 х 13,40 м) е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана (емблеми) представя старогръцката легенда за Ганимед и орела. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните - син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Зевс, под образа на своята птица орела, го похитил и взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне (или златна лоза, изработена от бога Хефест).

 

МОЗАЙКА „СЕЗОНИ”

Мозайката „Сезони” е покривала пода на женската стая (гинекей) (8,60 х 7,80 м). При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била унищожена.

В правоъгълна рамка от геометрични орнаменти е вписана кръгла емблема вероятно с фигурален характер, заобиколена от сложно преплитащи се геометрични орнаменти. В незапълнените пространства са изобразени петел, който кълве грозд, птици и чифт римски сандали.

В ъглите на орнаменталната рамка са били изобразени алегориите на четирите годишни сезона с техните характерни атрибути. Запазен е бюстът на есента, представен като млада жена със златотъкана дреха.

 

МОЗАЙКА „ПАНОНСКИ ВОЛУТИ”

Мозайката „Панонски волути” е открита при спасителни разкопки през 1949 г. в източната част на Марцианопол в постройка с неизвестно предназначение (може би старохристиянска базилика). Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви (заимствана вероятно от декорацията на саркофази) в четири цвята5.

При изработването на мозайката е използвана техниката opus tesselatum - по-едри кубчета от мрамор и печена глина.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Мозайките са подови или стенни покрития в помещения на жилищни, обществени и култови сгради и гробници. Те са изработвани от малки камъчета - кубчета (тесери) от различен материал, цвят и големина и са имитирали многоцветни килими.

Най-ранната мозайка - облицовка на колони с печени глинени конуси, забити в още мократа глина, е открита в шумерския град Урук (Uruk / Warka) и се датира в края на IV хилядолетие преди Христа. За първа подова мозайка се смята мозайката, открита във фригийския град Гордион (Gordion). Тя изобразява различни геометрични орнаменти и се датира в VII век преди Христа. В древна Гърция най-стари са мозайките от град Олинт (Olynthos) - края на V век преди Христа. Те са изработени от бели и черни речни камъчета с геометрични и фигурални изображения. (Вж.: P. Fischer. Mosaics. History and Technique. New York & Toronto, McGraw-Hill, 1971).

При изработката на мозайките се прилагат главно две техники - opus tesselatum и opus vermiculatum. Първата от тях се отличава с използването на по-едри камъчета при мозайките с орнаментален характер. Втората техника се употребява предимно във фигурни композиции - при нея камъчетата са по-дребни. По-рядко се прилага техниката opus sectile. При нея се използват големи плочки от разноцветен мрамор или друг вид камък с различни форми, които образуват сложни геометрични композиции. Най-често се съчетават двете техники opus tesselatum и opus vermiculatum.

Мозайките лежат върху здрава основа - дренаж от едри ломени камъни. Върху него са излети два пласта хоросанова замазка, примесена със ситно натрошени тухли с дебелина 6-8 см. От II-I век преди Христа камъчетата се изработват от разноцветни мрамори и различни видове камък, ломена керамика и парченца цветно стъкло (смалта). Камъчетата се редят на мокро върху фин хоросанов пласт с дебелина 0,5-0,8 см по контурите на предварително скицирана рисунка. При тази техника майсторът е трябвало да работи бързо, докато хоросанът е още мек. В някои случай централното пано, наречено емблема, било изработвано отделно и се поставяло в предварително подготвено легло. Разстоянието между камъчетата се запълвало с хоросан, като накрая повърхността на мозайката се излъсквала с пясък. [обратно]

2. Вж.: http://www.liternet.bg/publish10/aangelov/marcianopolis.htm. [обратно]

3. Проучване на Александър Минчев, Петко Георгиев (1976-1977) и Анастас Ангелов (1978-1986). [обратно]

4. Арх. К. Горанов. Защитна сграда и музей на мозайките в Девня. - Архитектура, XXX, 1983, 4, 33-34; Ал. Минчев. Музеят на мозайките в Девня. - МПК, XXVI, 1986, 4, 33-36; Ан. Ангелов. Марцианопол - история и археология. Варна, 1999, 19-20; A. Minchev. The "House of Antiope" - A Late Roman Residential House With Mosaics at Marcianopolis (Devnya, Bulgaria). - In: The Roman and Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26-30 July 2000). Sofia, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, 2002, p. 245-254. [обратно]

5. М. Мирчев. Подова мозайка от с. Река Девня. - ИВАД, VIII, 1951, 119-121; В. Попова-Мороз. 24 древни мозайки от България. Български художник, С., 1987, с. 45 (15). [обратно]

 

 

ИЛЮСТРАЦИИ:

Музеят на мозайките в Девня

1. Музеят на мозайките в Девня
The museum of mosaic work in Devnya

 

План на античната сграда с мозайки (IV-VI век) - М 1:500

2. План на античната сграда с мозайки (IV-VI век) - М 1:500
The patio of the building with mosaic work

 

Медуза-Горгона - opus vermiculatum, opus tesselatum

3. Медуза-Горгона - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, tablinum. In situ. Краят на III - началото на IV век.

 

Глава на Медуза-Горгона - opus vermiculatum, opus tesselatum.

4. Глава на Медуза-Горгона - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, tablinum. In situ. Краят на III - началото на IV век
Head of Medusa Gorgon

 

Тигър (детайл от мозайката „Медуза-Горгона") - opus vermiculatum, opus tesselatum

5. Тигър (детайл от мозайката „Медуза-Горгона”) - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, tablinum. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Tiger (a detail from the mosaic „Medusa Gorgon”)

 

Шестоъгълно пано „Ганимед и орела" - opus vermiculatum, opus tesselatum

6. Шестоъгълно пано „Ганимед и орела” - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, oecus. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Hexagonal panel „Ganimede and the Eagle”

 

Триъгълно пано с антилопа (детайл от мозайката „Ганимед и орела") - opus vermiculatum, opus tesselatum

7. Триъгълно пано с антилопа (детайл от мозайката „Ганимед и орела”) - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, oecus. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Triangular panel with an antelope (a detail from the mosaic „Ganimede and the Eagle”)

 

Триъгълно пано с лъв (детайл от мозайката „Ганимед и орела") - opus vermiculatum, opus tesselatum

8. Триъгълно пано с лъв (детайл от мозайката „Ганимед и орела”) - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, oecus. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Triangular panel with a lion (a detail from the mosaic „Ganimede and the Eagle”)

 

Триъгълно пано с птица (детайл от мозайката „Ганимед и орела") - opus vermiculatum, opus tesselatum

9. Триъгълно пано с птица (детайл от мозайката „Ганимед и орела”) - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, oecus. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Triangular panel with a bird (a detail from the mosaic „Ganimede and the Eagle”)

 

Геометрични орнаменти (детайл от мозайката покриваща пода на приемната зала - екус)

10. Геометрични орнаменти (детайл от мозайката покриваща пода на приемната зала - екус). Opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, oecus. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Geometrical ornaments (detail of mosaic covering the floor of the lounge).

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2004, № 4 (53)
















Партньори