Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

То е основано на 4 декември 1927 г. по инициатива на учителя Георги Калчев (от с. Козлуджа)¹. Приет е устав и се взето решение читалището да се нарича “Христо Ботев”. За първа сграда на читалището служи кръчмата на Тодор Киров Параскевов (Дели Тодор). Главна обществена цел на читалището е просвещение и култура за всички. Основни форми на дейност са библиотечното обслужване, художествената самодейност и културно-масовата работа (ограмотяване на възрастните, изкореняване на гръкоманията). Читалищната библиотека съществува от основаването му².

През 1929 г. читалището е оземлено с 30 дка обработваема земя в местността Зад лозята (разделени на пет парцела), които настоятелство отдавало под наем. Средствата от наемите били влагани във фонд “Постройка на читалищно здание” (17 февруари 1932 г.). Читалището се издържало от членски внос, представления, вечеринки, дарения и помощи. Разходите са били за книги, вестници, канцеларски принадлежности и др.³

През 1936 г. читалището става член на Съюза на читалищата в България и след дарение на Околийския читалищен съюз - Варна (200 тома) се поставя началото на библиотечното раздаване.

Годините около Втората световна война временно прекъсват дейността на читалището (възобновена на 19 март 1944 г. с председател Таню Димов Георгиев и секретар-касиер Тодор Георгиев)⁴. През 1944 г. към читалището била създадена самодейна театрална трупа с ръководител учителя Таню Димов Георгиев. Трупата представя битовата драма “Неразделни” (16 април 1944 г. - Великден), а за 24 май е подготвена пиесата “Анга Хан” (в главната роля Георги Василев Атанасов). Събитията около 24 май 1944 г. прекъсват отново дейността на читалището. Работата му е възстановена на 9 февруари 1946 г.⁵

През следващите години читалищните дейци усилено събират средства и материали за построяване на читалищната сграда. През 1960 г. започва строежът на нова двуетажна сграда с библиотека и киносалон с 250 места. Новата сграда била открита на 10 октомври 1962 г. (изградена главно със средства от самооблагане на населението) на най-личното място - площада на селото. На 23 декември 1963 г. била създадена самодейната театрална трупа (с ръководител Георги Бомбов)⁶. Първите поставени пиеси били “Кара Танас” от Стефан Савов (1964 г.) и “Хан Татар” от Никола Икономов (1964-1965 г.)⁷.

БЕЛЕЖКИ:

1. ДА - Варна, ф. 816 к, оп. 6, арх. ед. 25. [обратно]

2. Нещатни библиотекари след 1 юли 1963 г. са били Марийка Петрова Янкова, Росица Никова Василева, Марийка Паскова Щерева. Първият щатен библиотекар е Костадинка Иванова Мутафова (май 1972 г.). [обратно]

3. Според чл. 11 от закона за народните читалища (1927 г.) 50 % от приходите на читалищата задължително се изразходват за закупуване на книги, списания и други материали. [обратно]

4. Протоколна книга на Народно читалище “Христо Ботев”, протокол № 1 / 19 март 1944 г. [обратно]

5. Пак там, № 1 / 9 февруари 1946 г. [обратно]

6. Пак там, № 1 / 23 декември 1963 г. [обратно]

7. Най-живи са спомените за “Хан Татар”, с която през 1964 г. изнасят 10 представления (в с. Кипра, с. Повеляново, с. Река Девня, с. Белоградец, с. Червенци, с. Водица, с. Белослав и с. Игнатиево), а през 1965 г. 22 представления и качват на сцената жив кон. Вж. Протоколна книга на Народно читалище “Христо Ботев”, протокол № 2 / 17 април 1965 г.; ДА - Варна, ф. 898, оп. 2, арх. ед. 4, 5. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.