КАЛПАЦИ НА КУЛИТЕ

Виктор Пелевин

web

От времето на Омир е добре познат следният литературен сюжет - на слепия библиотекар му се присънват две групи герои, едната от които брани някаква крепост, а другата се опитва да я превземе с щурм. Сюжетът е изключително натрапчив - хората са склонни да възприемат през призмата му даже събития, които де факто изобщо не се вместват в неговите рамки. Няма защо да носим вода от девет кладенеца в десети - достатъчно е да разгърнем който и да е вестник и да прочетем за "щурмуването на Космоса". Обстоятелството, че обект на щурма е абсолютната пустота, не трябва да ни смущава - това е само поредното доказателство на известната теза на философа Илин, че руската мисъл стига в саморазвоя си до стихийния будизъм. Или, по-просто, да вземем "сражението за реколтата" - тук ролята на крепостта се изпълнява от пшеничната нива /може и с етикетчето "Пшенична"/. Освен тези примери нека си спомним щурмуването на полюса, на атома, на океанските дълбини и прочие.

Особено интересно и показателно е, че във всички цитирани случаи не става ясно какви са тези защитници. Възможно е да не знаем нищо за тях, понеже нито един от щурмовете не се е увенчал с пълен успех.

Най-любопитното обаче е, че стига някое реално събитие да се побере изцяло в рамките на Омировия сюжет и съзнанието тотално се отказва да го разпознае в случилото се, като настойчиво се опитва да види на неговото място нещо друго. Освен това истинските защитници на крепостта обикновено не се и досещат, че действията им представляват защита на крепост, пример за което е и нашата история.

В онзи паметен август, когато Шамил Басаев превзе Кремъл, новината по някаква странна причина дълго време не искаше да се разпространи извън пределите на Садовое колцо. Причината може би е в това, че думата "превзе" не е съвсем подходяща за ситуацията - ако не се брои офицерът от КАТ, който си седял в стъкления "буркан" до парадния вход на Кремъл, акцията се разминала без жертви. На всичкото отгоре милиционерът бил застрелян само защото на украинската снайперистка, която се возела в един от предните автомобили, й се видял подозрителен големият черен телефон, по който говорел. Този мълниеносен успех на операцията се обяснява най-вече с факта, че е била изключително добре планирана и са били взети под внимание всички проблеми, възникнали по време на будьоновския рейд.

Този път не е имало никакви КАМ-ази и камуфлажи - двеста души от басаевския диверсионно-щурмови батальон се придвижвали на 40 мерцедеса-600, конфискувани за целта от жителите на планинските райони на Чечня. За успеха на операцията помогнало и обстоятелството, че всички коли, както повелява планинският обичай, били снабдени със "сини буркани". Всички бойци били гладко обръснати и облечени в яркомалинови сака/ ушити надве-натри от боядисани със сок от цвекло чували/, около шията си носели дебели верижки от тоалетно казанче, вапцани с жълта боя - тези верижки, както показало разследването, били произведени по спешност в едно от ритуалните бюра на Грозни.

Допълнителен плюс от добре планираната подготовка била огромната икономия на средства - този път за рушвет на катаджиите отишли не повече от 300 долара, тъй като повечето милиционери просто не се осмелили да спрат такъв представителен кортеж, а онези, които въпреки всичко вдигнали стоп-палките си, трябвало да се задоволят с хвърлената през прозорчето стодоларова банкнота. По всяка вероятност сред консултантите на Басаев е имало психолог, който е бил наясно, че по силата на вроденото си подлизурство към богаташите портиерите, милицията и проститутките са склонни да взимат доста по-малко от онези, които поразяват разсъдъка им с разкоша на своята поява или облекло.

В съответствие с първоначалния план на операцията веднага след превземането на Кремъл всички негови входове и изходи били барикадирани. От мазетата на Конгресния дворец било извадено предварително скритото там оръжие; бойците се преоблекли в своите традиционни защитни облекла и между зъбците на кремълската стена засвяткали оптичните мерници на басаевските снайперисти. С една дума, успехът бил пълен, ако не се брои фактът, че Кремъл се оказал почти пуст - не успели да заловят нито един член на правителството или някой по-високопоставен държавен чиновник. Броят на заложниците, които взела групата на Басаев, не надхвърлял 20 души - предимно служители от казиното на Конгресния дворец и неколцина монтьори, заети с ремонтни работи въпреки почивния ден. Но Басаев изобщо не се обезкуражил от малкия брой заложници.

- Утре сами шъ додат, вервай ми, рекъл той на разтревожения пакистански инструктор. - Нема да има къде да ги държим.

Интуицията и този път не изменила на терориста, но за това ще стане дума после. Веднага след превземането на кремълския терен и сформирането на отбранителните ъгли по местата на евентуалните три главни контраатаки Басаев пристъпил към изпълнението на втората част от плана си. Тя имала пряко отношение към такова далечно на пръв поглед от терора събитие като поскъпването на астрагана на Московската кожена борса.

Басаев вдигнал слушалката на телефона и набрал номер, който помнел наизуст, а когато на другия край на жицата му отговорили, казал:

- Там!

И затворил.

Тук няма как да се мине без някои обяснения.

Добре известно е, че в наше време зад всяко кръвопролитие се крият нечии пари. Дейността на Шамил Басаев също не правела изключение от правилото. Както беше окончателно установено, главен московски спонсор и съюзник на Басаев е бил генералният директор на банка "Тука" Ким Полканов. Точно той два месеца преди описваните събития развил бурна дейност по изкупуването на астрагана, който в резултат на това поскъпнал почти тройно.

На това място сме длъжни да направим едно изключително важно уточнение. В никакъв случай не трябва да бъркаме банка "Тука" с банка "Там", а лекото концептуално сходство в названията им ще се опитаме да обясним. То е свързано с метода на първоначалното натрупване. По времето, когато Полканов събирал стартовия капитал за бизнеса си, собствеността му се състояла от табелка с надпис "Обмяна на валута" и едно чукче. Обикновено той окачвал табелката до някой тъмен пасаж, скривал се вътре и чакал клиенти. Когато някой влезел и го питал къде е банката, Полканов отговарял:

- Тука!

След което веднага почвал да налага клиента по главата. Дали от сантименталност или от суеверие предприемачът не пожелал да се раздели с думата, донесла му успех, слава и възможност да влезе в първата десятка на руските финансисти.

Що се отнася до Марлен Хрюслин, президента на Съвета на директорите на банка "Там", той също, подобно на всички предприемачи от епохата на икономическото робство, бил принуден да ползва табелката с надпис "Обмяна на валута", но неговата роля била да насочва клиента към пасажа, където го чакало съвсем друго юридическо лице с примка. Когато минувачите виждали табелката и питали къде се намира банката, Хрюслин сочел към дъното на пасажа и казвал: "Там". Този способ за акумулиране на средства - при това напълно законен и почтен във всичко, свързано с дейността на самия Хрюслин, се оказал изключително ефикасен, тъй като повечето граждани се осмелявали да свърнат в пасажа, на чийто вход стоял такъв симпатичен и интелигентен човек. Щом разбрал истината за дейността на своя партньор, Хрюслин, иска ли питане, веднага прекъснал деловите си контакти с него, но средствата, които оня натрупал за времето, през което работил за Хрюслин, му били достатъчни, за да си открие собствен бизнес - небеизвестната банка "Ей там".

Малко се отклонихме от основната линия на събитията, но се надяваме, че вече е станало ясно кой, възползвайки се от предизвиканата от превземането на Кремъл криза, раздухва сегашния скандал около банка "Там". Умният читател лесно ще разбере сам всичко, особено ако обърне внимание на факта, че именно вестниците, купени от банка "Ей там", с всичка сила се опитват да свържат дейността на банка "Там" с кремълските събития.

Та, значи, като се свързал по телефона с Полканов, Шамил Басаев изрекъл само една дума:

- Там!

Това бил условен сигнал, специално избран, за да хвърли сянка върху банка "Там", която, повтаряме, нямала никакво отношение към цялата история, но затова пък била основен конкурент на Полканов. Веднага след това от вилата на Полканов по посока на Кремъл тръгнали два покрити с брезент камиона, които безпрепятствено влезли на територията му. Вратите зад тях тутакси се затворили и след няколко часа звездите на всички кремълски кули се оказали скрити под огромни астраганени калпаци.

Светкавично провелите тази операция басаевци разполагали с пълна алпинистка екипировка, а преди това дълго тренирали в планините. Басаев заповядал на часовите да удвоят бдителността си и след като се помолил на Аллах, седнал да чака парламентьорите.

За да стане ясно защо чакането се проточило, трябва да кажем няколко думи за ситуацията в Москва. Както вече споменахме, слуховете за превземането на Кремъл дълго време циркулирали само в пределите на Садовое колцо, като при това ги разпространявали главно таксиджиите, които отказвали да возят пътниците през центъра или пък искали за услугата невероятна сума. Първите новини за успешния терористичен акт стигнали до Кремъл благодарение на един сътрудник на Федералната служба за сигурност /ФСБ/, който стигнал до работното си място с такси. Отначало там не повярвали на разказа му. Когато информацията била потвърдена, във ФСБ решили за всеки случай да я проверят и позвънили в московския офис на тв-компанията CNN. Оттам им казали, че никой нищо не е съгласувал с тях и във ФСБ си направили извода, че информацията е лъжлива.

Ситуацията се усложнявала от факта, че по това време ръководството на ФСБ придружавало президента, който бил на официално посещение в Гренландия, и затова нямало кой да взима важни решения. Ето защо за слабата активност на силовите структури през първите два дни на операцията съществуват абсолютно обективни причини. Що се отнася до слуховете, че уж охраната, която била наясно със събитията, просто измъкнала на сигурно място бащицата, не си струва да се отнасяме сериозно към тях - всички тези предизборни прийоми от арсенала на долгопруденската и солнцевската мафия са чиста отврат. Че кой ще тръгне насериозно да оспорва мнението, че подобно отдалечено място на визитата е било избрано само защото терористите притежавали атомна бомба, купена пътьом от Украйна?

Когато силовите структури все пак се убедили в достоверността на информацията, че Басаев е превзел Кремъл, на аналитичния отдел на ФСБ било възложено да обмисли мерките за противодействие. Те били разработени за рекордно кратък срок. Първо, било решено, че на жителите на столицата трябва веднага да се обясни причината за появата на гигантските калпаци по кулите. /Въпреки че, ако си говорим честно, много малко хора ги забелязали/. За целта из града и по държаните под контрол телеканали била пусната информацията, че на Червения площад тече подготовка за концерт на Махмуд Есембаев в съпровод на пакистански оркестър за суфийска музика. Даже се говорело, че цялото начинание било спонсорирано от самия Питър Гейбриъл, а заедно с Есембаев щял да пее Нушрат Фатех Али хан. Най-интересното е, че веднага след това неизвестни лица напечатали и продали в Москва огромно количество билети без дата - езикът ни не се обръща да ги нарече фалшиви, защото това определение предполага съществуването на истински.

Кремъл, разбира се, бил отцепен и затворен за посетители, но това не предизвикало никакъв смут сред народа. Народът, както обикновено, си траел, а по милиционерските честоти се водели преговори с окопалия се в бункера под Конгресния дворец Басаев и неговите условия /според конфиденциалната информация той искал да получи огромни кредити за развитието на селското стопанство на Чечня/, вече били почти приети. Навярно и самото превземане на Кремъл е щяло да бъде тотално потулено, ако неколцина басаевци не били започнали да въртят търговия с гранатомети и амуниции насред Александровската градина. Когато конкурентите им в оръжейния алъш-вериш от известното място на ул. Котелническа научили за това и им пратили своите милиционерски части, басаевци се барикадирали в Кремъл. Журналистите научили за ставащото и вече нямало никаква по-нататъшна възможност превземането да остане скрито.

Тогава във ФСБ решили да предприемат силови действия. И тъй като от отряда "Алфа" им отговорили с нецензурни ругатни на предложението да превземат Кремъл с предпазлив щурм и треснали слушалката, било решено върху терористите да се упражни психологически натиск. С тази цел върху фасадата на хотел "Национал" бил опънат огромен транспарант със срочно изготвения по метода на монтажа портрет на президента - на него първият мъж на държавата страховито мръщел веждите си под малиновочервената ОМОН-овска барета. Идеята за акцията била дадена от полковника от ГУОП Семичленни, който смятал, че намръщеното лице на президента ще ужаси враговете.

Реакцията на средствата за масова информация към събитията била нееднозначна. Ляворадикалната преса /и най-вече контролираната от банка "Тук"/ демонстрирала широк и плуралистичен диапазон от мнения, движещи се от параноята до шизофренията. Вестниците, контролирани от банка "Ей там" и претендиращи за интелектуализъм, предпазливо отбелязвали приликата между калпаците и презервативите и пишели за неизбежната в постимперската епоха демаскулинизация на Кремъл, за Едиповия комплекс на младите национални държавици спрямо довчерашната метрополия и прочие и прочие. "Басаев, смятал един автор, просто пръв от всички осъзна тегнещата над постсъветските пространства необходимост колкото е възможно по-скоро да се излезе от доминантните парадигматични кодове на фалическия фетиш и свръхдържавното воайорство..."

Що се отнася до радикално-патриотичната преса, реакцията й била учудващо еднозначна. Умозаключенията, които се криели зад това единодушие, били благородно-семпли и достойни за древноримски учебник по логика: понеже не подлежало на съмнение, че Кремъл се контролира от евреи, а Басаев е превзел Кремъл и следователно го държи под контрол, то изобщо не може да се поставя под въпрос неговата национална принадлежност. Басаев е просто поредният агент на международния ционизъм, изпълняващ директивите на световното правителство. Цитирали се интригуващи факти от биографията му; били публикувани около десетина варианта на истинската му фамилия - от Басайман до Горгонзолер; последната пък според някои данни била свързана с некачествената пица, с която нагостили в чеченската пицария на ул. Горки един патриотичен журналист. Най-интересното е, че всички автори от тоя регистър били единодушни, че истинското име на Басаев е Шлемил.

Междувременно предсказанието на Басаев за доброволните заложници започнало да се сбъдва. За тях отворили пропусквателен пункт на Боровицката порта. През първите два дни напливът бил толкова голям, че охраняващите портата терористи били принудени да устроят и нещо като филтрационен пункт. В Кремъл пускали само тв-журналистите и лицата, ползващи се с повишено обществено внимание - най-различен сорт магьосници, естрадни певци, депутати, телевизионни водещи, тоест всички, които биха могли да повишат статуквото на случващото се и да увеличат вниманието към разигравания от Басаев спектакъл.

Конкуренцията била жестока и се стигнало до бой - китаристът на попгрупата "Бик Божи" Андрей Андросов, изтласкан от брадатите часовои поради слабата си популярност в Чечня, в беса си се опитал да пребие с китарата си продуцента на бандата "Хм-Хм" Лари Аналбесов, но охраната го изритала навън. Някоя си Вика Безпръстова, която се представила за модел, се опитала да пусне в действие ноктите си. С две думи, липсвал само Матвей Ханополски, за да може да се обобщи: събрал се целият елит. Кремъл заприличал на гигантска снимачна площадка. Сборището било толкова представително, че се пуснал чудовищно нелепият слух, че самият Виктор Тъмнолицев се предал доброволно за заложник барабар с жена си и трите си хрътки, но всички му повярвали - най-вероятно заради хрътките, каквито Тъмнолицев никога не е притежавал. И то му повярвали до такава степен, че няколко десетки патриоти устроили демонстрация на Манежния площад под лозунга "Бандата на Шварцмордохай-Гонгозолер - на съд!" Наложило се да разгонят демонстрантите, тъй като пречели на телевизията, а прииждали все нови и нови заложници. Повечето от тях мъкнели най-различни къщни вехтории, сандвичи, термоси и щедро угощавали изгладнелите бойци - ето защо случващото се на територията на Кремъл скоро взело да докарва на трогателен пикник.

Всичко започнало оттам, че целокупното внимание било привлечено от широко известния певец Полип Херборов. След като известно време се повъртял пред камерите в шафранена мантия и зелена чалма, той внезапно посочил с пръст нагоре и се строполил, поразен от подобие на припадък. Когато наобиколилите го устремили взор нагоре, станало ясно, че на шеметна височина между кулите бил завързан трапец, на който под светлините на прожекторите се люлеела неговата велика приятелка Степанида Разина. При това или маскираната й със зелено кадифе туника, или спектърът на излъчване на прожекторите били подбрани така, че тя изглеждала удивително тъничка. Отнейде в ръцете на Херборов цъфнал микрофон и той, играейки с веждите си, запял:

- О, не вярвайте, не вярвайте, че лесно стига се до Кремъл...

Това послужило като своего рода сигнал за присъстващите. Почти едновременно в другия край на Кремъл се включили ослепителни магнезиеви лампи и неизвестен изрод с рижа брада, един от първите предал се за заложник, се захванал да снима рекламен клип за маратонките "Адидас", в който срещу баснословна сума наел да участват и няколко чеченски бойци. Сюжетът на клипа бил доста примитивен - нощна престрелка, сред която проблясвали ярките траектории на куршумите, мяркали се маскирани фигури, долавяли се меки котешки скокове в тъмното... Някой се спъвал и повече не се надигал, а в последния кадър се появявали нозе в маратонки "Адидас", осветени от сиянието на сигнална ракета; над тях се виждало брадатото лице на поваления враг и димящото дуло на автомата. После идел ред на монтажа - три омотани в изолирбанд автоматни спусъка - три ивици на маратонките - три сигнални ракети в небето. Това бил първият клип с новия слоган за страните от ОНД: "Адидас. Горчивата радост от победата" /По-късно го заменили с друг - "Адидас. Трима - аут, наши няма"/.

Всичко се развило много бързо. Ситуацията не че излязла изпод контрола на Басаев и неговите хора - просто той и главорезите му минали някъде на заден план. Когато Шамил се опитал да преустанови, както се изразил, разврата и беззаконието и заповядал всички снимки да спрат, а заложниците и телевизионерите да бъдат затворени в Конгресния дворец, се случило нещо съвсем непредвидено. Избутали го от шепата все още неангажирани бойци и културно му обяснили, че това не му е Будьоновск и че сборището подлежи на селекция, иначе може да гризне дръвцето.

Поразен от такова нечувано отношение, Басаев се обърнал за консултация към пакистанските си инструктори, които, на свой ред, се свързали по петолъчката с московската си агентура. Онова, което се изяснило, ужасило Басаев - оказало се, че стойността на една минута рекламно време в репортаж от Кремъл възлизала с точност до цент на 250 000 долара. Предаването "Калпаци на кулите" трябвало да се появява в ефир всяка вечер, да трае около час и било вписано в програмната схема на Останкино приблизително за месец напред. Тридесет минути от този час се отделяли за реклама.

Като човек, надарен с известни тактически способности, Басаев започнал да се досеща, че неговият диверсионно-щурмови батальон, ако и да може да противостои на две бронетанкови дивизии на руската армия, в никакъв случай няма да се пребори с такива пари. Междувременно дисциплината в редиците на терористите падала с чудовищна бързина. Много бойци, както се вика, "се изхайлазили", тоест взели да пият и да се занасят с жените, нагъчкали Кремъл по повод на конкурса "Крачета и дим". На опасност бил изложен и самият Шамил. На тази история било посветено цяло издание на предаването "Калпаци на кулите". Известната куртизанка Мария Асрамова проникнала в Кремъл преоблечена като чеченка с цел да съблазни главатаря на терористите и да го зарази с венерическа болест. Но нейният осветен от блясъка на прожекторите патриотичен порив излязъл несполучлив - според отзивите на журналистите, присъствали на несъстоялия се акт на възмездие, Шамил Басаев я сметнал за грозна.

Впрочем, когато на другия ден Басаев се опитал да разбере как всички тези хора са успели да проникнат на територията на Кремъл, се оказало, че пропусквателният пункт за нови лица при Боровицката порта постепенно и абсолютно необяснимо е излязъл от контрола на неговия заместник по духовните въпроси ходжа Ахундов и е попаднал в ръцете на някакъв странен Едик Симонян и че в Кремъл освен с колективни заявки, както в случая с конкурса "Крачета и дим", може да влезе всеки, който притежава пет хиляди долара и е готов да се раздели с тях. Когато Басаев се поинтересувал как въпросният Едик се е озовал на това място, вежливо, но еднозначно го посъветвали да не си търси белята, като най-изненадващото било, че по никакъв начин не можело да се разбере откъде идел този съвет.

Когато загрял, че входните такси за Кремъл са високи и на армията няма да й стигнат парите за щурмуването му, Басаев се поуспокоил, още повече, че си имал куп други проблеми. На другата сутрин обаче при него дошъл мастит тв-продуцент и рекъл, като мятал страхливи погледи към дулата на двата гранатомета, които си бил окачил изпадналият в лошо настроение Шамил:

- Господин, ъ-ъ-ъ, Басаев, простете за безпокойството, вие, знам отлично това, сте зает човек. Но разбирате ли, ние сме вложили големи, много големи пари, а на територията на Кремъл се мотаят хора от кол и въже. Не може ли да се затегне пропусквателният режим? Тук е целият каймак на културния елит - представете си само, че вземат да се изтресат някакви си... ъ-ъ-ъ, терористи...

В този миг Шамил разбрал, че ситуацията е излязла тотално изпод неговия контрол. По-късно той щял да си спомня момента, в който вълчият усет на терорист му подсказал, че е време да си ходи. За щастие този момент бил заснет за историята. Запазили са се няколко кадъра суров материал от културната програма "Вечерна Москва", на които водещият, на фона на ефектно килнатия от гранатометен изстрел Цар-топ, с непоносима искреност артикулира:

- Бедата, връхлетяла нашия общ дом - Русия, не остави равнодушни хората, които всяка нощ влизат в жилищата ви от синия екран. Всички те - или почти всички, рискувайки живота си, се събраха тук и доброволно се предадоха на изчадията, които отдавна са загубили правото да се наричат човеци. Погледнете, край тези огньове е седнал целият ни национален елит, всички наши духовни во...

Камерата, която в този момент хванала в панорамен кадър зоната с проблясващите пламъчета на огньовете, изведнъж откроила от мрака прегърбена фитура на мъж с панамена шапка и два гранатомета на раменете. Водещият тутакси закрещял:

- Стоп, камера! Кой е вкарал в кадър този боклук? Да се маха!

Басаев наистина бил много умен човек. Когато излязъл от кадъра, той се замислил за положението си. Било ясно като бял ден, че да се измъкне от Кремъл не е лесна работа. Проблемът не бил само в предаването "Калпаци на кулите". Цената на рекламното време във всички програми скочила двойно. Ето защо, когато взел решението да си върви, си наумил да действа тайно. Свързал се с ФСБ и поискал два КАМАЗ-а и 5 милиона долара - тези пари, правел си сметката той, щели да му стигнат за подкуп на катаджиите чак до Северен Кавказ. ФСБ и Басаев успели с общи усилия да решат проблема с телевизията - един чеченец-камикадзе, който приличал на Басаев, се съгласил да изпълнява известно време ролята му пред камерите след изтеглянето на основните сили.

Накратко, една нощ Басаев с малцината останали му верни бойци се качил в два "Мерцедес"-а и, имитирайки проверка на постовете, напуснал Кремъл. Последна жертва на терористите станал известният авангардист Шура Тленни, който мастурбирал с гранатомет пред цяла тълпа на пътя на терористите. На застрелялата го украинска снайперистка й се видял подозрителен големият черен телефон, на който Шура по естетически съображения се готвел да се изпразни. Ако не се брои този инцидент, евакуацията протекла гладко. През целия път Басаев мълчал, а когато автомобилът спрял на Околовръстното шосе, където той и хората му трябвало да се прекачат на КАМАЗ-и, Шамил, спомнят си малцината очевидци, извърнал лицето си към Москва, вдигнал юмрук към розовеещото от първите утринни лъчи небе, размахал го и креснал:

- Тежко ти, Вавилоне, граде непристъпен!

Говори се, че очите му се напълнили със сълзи. Струва ли си да добавяме, че в последните думи на Басаев, които много бързо станали достояние на гласността, патриотичната преса открила последното, окончателно и неопровержимо доказателство за еврейския му произход.

И ако в края на нашето кратко повествование се върнем към онова, от което започнахме, а именно - към мита за щурмуването на крепостта, проблемът с щурмуващите е съвсем ясен. По-сложни са нещата при тези, които са защищавали крепостта. Нали няма как да не си обърне езикът да кажем, че Москва е била спасена от Полип Херборов и Мария Асрамова? Въпреки всичко обаче за непредубения наблюдател нещата стоят точно така. Изглежда, събитията, които се случват в Русия, се подчиняват на логиката на Лобачевски и техният смисъл - ако такъв има, се разкрива след големи времеви интервали.

А може да се каже и другояче: историята на Русия е като някакво четвърто измерение на нейната хронология и само когато я погледнем оттам, всички необясними и чудовищни скокове, зигзаги и трусове в битието й се сливат в ясна, отчетлива и права като стрела линия.

© Виктор Пелевин
© Добринка Корчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2002, № 12 (37)