"В БЕЛАРУС БОГ ЖИВЕЕ"

web

"В Беларус Бог живее" - това
казва моят работен народ,
потвърждават го лес и трева,
а и звездният хоровод.
Тази истина стара твърдят
със упорство вълните,
и заветът на мойте деди,
и камбаната ековита
на езика - по-жив от преди.
Тази истина стара твърди
(едва чуто макар, горката)
на парадите под гърма
с изранените си гърди,
със живота си, със съдбата
и с огньовете на дъгата
Еньовденската ни земя.
Че изрекъл съм дума голяма
и че лъжа -
ще ме обвини
кръвта чужда - нека! Все пак
по-верни приятели
никъде няма,
няма и по-красиви жени.

Този край е разтворил вратите, душите,
този край
е наш дом и наш храм.
Двайсет хиляди са ни реките,
езерата пък можеш ли - брой си ги сам,
Има какво да пием,
има какво да разлеем,
има с какво да полеем -
с работа да се прославим,
а наложи ли се - има къде
враговете си да удавим.
Това съзнание всичко владее
и повтаря се като урок:
"В Беларус Бог живее".
И нека живее си Бог.

А изсипе ли той своя гняв върху нас,
не потръпваме в изненада: -
знаем - върху ниския храст
мълнията не пада.
Затова даже славеят пее
на цветята и въздуха лек:
"В Беларус Бог живее".
И нека живее навек!

© Уладзимир Караткевич
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2002, № 3 (28)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.