L’ENFER, C’EST LES AUTRES*

web

А Царят ще им отговори и каже:
истина ви казвам: доколкото сте сторили това
на едного от тия Мои най-малки братя,
Мене сте го сторили.
                                          Мат. 25:40

Казвам ви, че наказваните в Геената
от бича на любовта са поразени.
                                          Исаак Сириец **

“Другите - това са Адът"; тъй правдата на Ада
Адът изповяда.
Разум, разбери: в другия,
във всеки друг, във всеки, който
аз не съм, посреща ме неотменимо
Единственият и Единният - чуй,
Израилю! *** - и неотменимо Той се връща
към Своето единство, и свръх всички
отделяния и разделяния Той е онова,
що на другия отдадено е: хляб - и камък,
любов - и нелюбов. И макар на другите
да са безброй, безчет тълпите;
и макар за земното ни чувство близостта
да е липса на пространство, що ни задушава, -
Той от Себе си не може да се отрече: за приятеля -
и Приятел е, и Приятелството въплъщава; за нелюбовта
- наистина е Друг. Любовта като любов
е огън нетърпим, неотразим,
преизподнята измъчващ. За Геената
затворът на неразделността блажена
е липса на пространство, що я задушава.

Друг ли - или “Друже"; всеки ли - или
“Любими";
враг ли - или “Боже". Не може Бог да няма
и всичко в огъня на любовта Му се намира,
и огънят за всички е един; но Бог е Ад за Ада.

Москва, 1986

** Исаак Сириец (Сирин) - светец, аскет, един от Отците на Църквата. Живял през VІІІ век, епископ на Ниневия.

*** “Чуй, Израилю!" (евр. shemah Israel) или “Слушай, Израилю!" (Втор. 6:4) - думи, с които се въвежда знаменитото изповядване на единния Бог, който трябва да възлюбим “от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили".

© Сергей Аверинцев
© Емил Ив. Димитров, превод
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 19.03.2001, № 3 (4)