* * *

web

А ти живей, любими мой, живей,
на рамото ти нека кацне жерав.
Ще отнеса във гроба скръб безмерна,
с която любовта жестоко грей.
Издухвам от сърцето пепел черна.
Живей, любими мой, живей!

Светът е пълен с много красота,
макар че хората не я разбират
и ветровете от тъга не спират,
а веят денонощно над света.
Дали човек през болка път намира?
О, как жадува той за красота!...

Но моя разум как ще победиш
с великите си промисли, Природо?
Живот ми даде - тежък и несгоден.
Залъгваш с обещания, но виж,
аз за живот не искам да те моля,
ще се сбогувам с него, щом решиш.

Какво ли в мене се раззелени?
Каква ли радост ме очаква вече?
Щом моят род бе пръснат надалече
и детски смях в дома ми не звъни...
Талантът ми съвсем без дъх остана.
И са горчиви земните ми дни.

Но ти живей, любими мой, живей!
Дано сърцето ти подслон намери.
В синигер да превърнеш оня жерав!
Дано и тебе светлина огрей!
Дано съдбата ти не е скъперник!
Живей, любими мой, живей!

© Нина Мацяш
© Теодора Ганчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.