СТРИПТИЗЬОРЪТ

Васил Прасков

web

Знаех си. Мамка му. Елин наистина е влюбен в сина ми. Като дойдоха за пръв път заедно в двора на училището за редовния ни съботен футбол, нещо ме накара да бъда нащрек. Включиха се в мача за около 40 минути, после като се преобличаха, си размениха дрехите. Промърмориха, че отиват на среща с момичета, да не се притеснявам - вече закъсняват, но ще вземат такси.

Когато поредното гадже на сина ми ме заговори в чата, първото момиче с очила, което изобщо забелязва, не се изненадах, че ревнува от Елин. Понякога е тръпка да поговориш с бащата на момчето, в което си влюбен, освен това, ако то не ти обръща достатъчно внимание, току-виж такива разговори се окажат голям плюс. Имали среща след часовете и Елин им направил някаква сцена. Синът ми му забил шамар, дръпнал го настрана, разменили няколко реплики и после го прегърнал.

Опитах се деликатно да поговоря с него, което, естествено, означава, че го попитах направо. Със сина ми нямаме тайни - знаем всичко един за друг и се обичаме. Подкрепяме се колкото можем. “Да, той е би” - изстрелва репликата бързо. Разбирам, че темата му е неприятна. Докато полетът на въображението ми си ги представя седнали пред телевизора, с раздърпани суичъри и смъкнати под коленете боксерки, синът ми започва да разказва за най-големия талант на Елин. Да се съблича.

Отишли в клуба. Всичко е ок. Имат четиринайсет. Синът ми дори не се развълнувал от флиртаджийските подмятания на диджея. Отдавна е претръпнал. Важното е да не станеш гей. Такъв е животът. Елин му казал - “Глей са кво става”, и изчезнал зад дансинга. След двайсет минути лампите загаснали. Пуснали Джо Кокър и той с триумфален поглед се появил по прашки, в компанията на няколко по-големи момчета. На края на песента прашките отлетели в неизвестна посока. Танцувал със страхотен ентусиазъм. Мацките пищели, а синът ми сияел от възторг.

Елин се появява преди училище. С жена ми гледаме сънено и любопитно. Със сина ми отново си разменят дрехите оттатък. По-късно ще получим обяснение. Техните не трябва да видят марковите блузи, дънките и новите маратонки. Да не говорим за лещите. Зелени, като очите на сина ми. Дават му само по няколко лева на ден и досадните въпроси са неизбежни, както и нашето конско, когато в края на краищата разбираме откъде са парите. Любовникът на Елин е луд по него. Прави подаръци и плаща на ръка. Поглеждам сина ми иронично, докато той убедено защитава приятеля си, че само чука трийсетгодишния мъж в задника и понякога се целува. Сигурно не съм прав. “Моля ти се - с него само на дискотека, ако иска да ходиш някъде другаде, звъниш по джиесема, измисляме какво да му обясниш и се прибираш.”

За пореден път сте се скарали. Уж бяхте неразделни, кво стана пък сега. “Много е наивен, другите му влияят, като малките деца е”. Все пак за пореден път идва в нас. Пием кафе и приказваме. Елин говори доста бързо, слива думите, не му се разбира почти нищо, но компанията му е повече от приятна. Хвали се как е станал преди половин година мистър кючек на някакво парти, а кандидатите били страшно много. Синът ми започва да си подсвирква Джо Кокър и двамата съучастнически се споглеждат.

“Ела бе, ела бързо” - синът ми ме дърпа за ръкава в посока към компютъра. Пуснал си е новият скрипт. Надул е чалга. Чати от два часа с около десетина човека. Зяпвам в очакване екрана. Ненужните прозорци са затворени, за да остане най-важният. Елин. “На, прочети тва и кажи кво да правя. Трябва да му кажа нещо.”

..............

- Май е по-добре да не ти го казвам

- Кажи бе аре почнал си вече

- Не знам дали знаеш, но имам по-голям брат.

- Не братле не си ми казвал.

- Той не живее вече в нас. Писна му от наште и се изнесе. Дошло ми е до гуша от тия боклуци.

- Стига бе, толкова ли е зле. Спокс човече!

-

- ?

- Не знаеш кво е. Баща ми пак почна да пие и всяка вечер ми крещи за разни глупости.

- Майка ти не те ли защитава?

- Глупости. Защитава го него. А вчера тъпото копеле ме удари. И майка ми - ебати кравата, бяха се разбрали да не пие, а сега не смее да му каже нищо. Не издържам повече.

-

- Кил и тва е.

- Кво имаш предвид?

- Ще ги убия.

- Стига бе, стига. Пиян си сега.

- Не съм толкова пиян. След малко ще изляза до кебапчетата под нас да си взема нещо.

- Ама ти сериозно ли за тва?

- За кое?

- Че ще ги убиваш?

- Не аз бе. Имам много приятели. Ще събера пари и ще изчезнат мама им да еба.

- Стига бе пич. Стига глупости. Няма глупости да правиш.

- Кил и тва е!

- Аре бе, стига са. Не може да е толкова зле.

- Вуйчо ми е различен от тях. Живее с нас и си пушим заедно. Всичко ми разрешава. Като умре баща ми всичко ще отиде на негово и мое име. Ще дойдеш да живееш с мен и ще сме си заедно. Няма да се разделяме никога.

- Ехоо. Тук ли си? Кажи нещо.

Елин е нетърпелив и чака отговор. “Кво да му напиша на тва? Мислиш ли, че наистина ще ги убива?” - синът ми ме гледа въпросително. Доста съм изненадан. Вече съм свикнал на шега да си говорят на “скъпа”, да си пращат целувки и да се прегръщат по чата, както и Елин да го уведомява кога отива да си бие чекии, но това...

“Копеле, не знам”. Взимам съседния стол и двамата почваме да го успокояваме. Да стиска зъби и да не прави глупости. Да не се излага.

© Васил Прасков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2008, № 4 (101)