ЕДИН ЕРОТИЧЕН СЪН НА СОКУРОВ

Васил Прасков

web

Заглавието на филма е аскетично просто - “Баща и син” (2003). В бележките си към продукцията Сокуров пише: “Тяхната любов не се случва в реалността, тя въплъщава една приказка”. На фона на любимия на Ник Кейв “Майка и син” (1997) - филтрираният мъжко-притчов вариант на родителството у руснака си е чист “скандал”, някакъв странен опит за радикален религиозно-платоничен “инцест”. Към 40-годишен баща (Андрей Шетинин) живее със сина си (Алексей Нямишев) “без майката” в тавански апартамент и двамата прекарват доста от екзистенциалното си време на близкия покрив. Градът, който обитават, е нещо средно между Лисабон и Санкт Петербург (миксирани са кадри и от двата града в стил “където улиците нямат имена”) - метафизично място, натрапващо до край идеологията на “киното като сън”. “Проблемът” на Сокуров е, че този сън е еротичен. Това налага камерата, снимаща мускулестите мъжки тела като в елитарно порно за ангели (сравненията с Beau Travail на Клер Дени, а и с r.i.p. Дерек Джарман съвсем не са без основание), и музиката по теми на Чайковски (...). Парадоксално е и селектирането на филма в някои гей-синема фестивали, докато героите през 5 минути цитират св. Филарет Московски, че “Любовта на Отца разпъва, а любовта на Сина е разпъвана”. Женският образ в “Баща и син” се изчерпва до приятелката на момчето, която го изоставя по карикатурните причини, че е “още дете” и “прекалено много е привързан към баща си”. Горкото момиче, направо не е в час за високомистичния мъжки ерос и Сокуров концептуално й бие шута (да си припомним “съмнителното” отношение към битийния статус на жените на пра-отеца Тарковски).

По християнски жертвено-героично в края на краищата на покрива бащата остава сам, докато например майката от “Майка и син” си “чука среща” с детето си след смъртта. Абсолютното отсъствие на сина от света на бащата в настоящата визуална хомоемоционална поема не означава нищо друго освен животинска носталгия, както и изстъплено присъствие по\на “безкрайната любов”. Сокуров е категоричен - не само гейовете, но и мъжете се обичат (и колкото и да преплитат тела в разни неоолимпийски естетско-борчески хватки, не ги превръщат в пози - направо си устояват - по време на целия филм). Типично по руски.

© Васил Прасков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2005, № 7 (68)