ЗАЩОТО СИ ПОЕТ

web | Под нашето небе

Казаха ми: - Ти нямаш право
да чувствуваш със глас висок,
мълчи, потай се величаво,
задушвай скръб ил гняв жесток.
Ти нямаш парво дял да вземаш
в вълненьята на грешний свет:
Всяк има мненье - ти да немаш,
       защото си поет.

Неправда, зло ли тук върлува -
мълчи, оставай си в покой.
От всичко дето нас вълнува,
далеко и високо стой.
От жизнените битки бягай -
това да ти е свет завет, -
на удари се не излагай,
       защото си поет.

Тресе ли се от плач страната,
сълзи ручат ли и кръвта -
до твойта песен фърковата
де не достига горестта
Живей, лети, мечтай високо,
чуждей се от живота клет,
недей вика: "Скърбя дълбоко!" -
       защото си поет.

Казаха ми го те на здраво:
- На твойта дарба правим чест;
но убежденье - криво, право -
не трябва ти да имаш днес.
На музи жрец - ти стой си в храма,
кат камък твърд, студен кат лед,
друг има сърце - в теб да няма,
       защото си поет.

София, 1900