ВИСОЧАЙШИТЕ

web | Под нашето небе

Из небесния шир,
над подоблачний мир,
сив орел стреловит
фърка някъде сам,
всеки връх снеговит
той запитва оттам:

"Горди връх, що мечтайш?"

- Ах, ти искаш да знайш?
Спомням бурните дни
на болби, кръвнини,
страшний рев, гръм и вой,
из който бликнà
нов живот в таз страна -
и пожари безброй...
Техний блясък и сега
ми лъщи по снега.
И треперя за цял
от възторг и печал.
                  "Кой си ти?"
                  - Юмручал.

"Що мечтайш, див гранит,
в небесата забит?"

- Взирам се удивлен:
там в полето под мен,
в град престолен шумящ.
Там бий пулса трептящ
на един цял народ,
блика буен живот;
там се сили берат,
тамо криле растат
за борби, за летеж,
тътне викът: Напреж! -
под бодрящий ми лъх.
                  "Кой си ти?"
                  - Черни връх.

"Що мечтайш, исполин,
планинскù властелин?"

- С тайни блянове, да,
аз обзет съм всегда.

Най-насред, най-висок,
имам глед най-широк
въз земи, върхове -
от море до море -
в старини, векове,
в кои славата гре. . .
На грядущето аз
гледам в тайний простор,
на славянский талаз
величавий напор.
Тайни чудни узнах,
съдби чудни видях.
                  "Кой си ти?"
                  - Мусаллах!

"Що мечтайш, великан?"
- Великан - окован.
Виж го: чер ми снега,
чер - от мойта тъга;
чуй потоци ми ти
как надолу бучат -
мойте сълзи ручат;
как лесът ми шепти
във зори и по здрач -
тоя шепот е плач.
Аз навред гледам роб,
сам стърча като гроб
в свят, де мъки цъфтят,
де вериги звънтят
и под мойто небе
радост йощ не запе.
                  "Кой си ти?"
                  - Елтепе!*

София, 1900