ТАМ!

web | Под нашето небе

Замених горите чудни,
техни песни и шумтежи
с улиците прашни, людни,
с градските мълви, кипежи.

Не без скръб реших се ази
рай планински да напусна,
та в световните талази
ладьята си да пусна.

И сега - пак срещи стари:
прежните борби, тревоги,
страсти, вихрове, разгари,
умове, дела убоги.

Пак усмивки лицемерни,
клюки и коварен шепот,
зависти кат пъкал черни,
ига, влачени без ропот...

Ох, сънувам ви, долини,
вас, подоблачни чукари,
карпи, шумове, пустини,
волен свят, орли - другари!

Ох, копнея пак за вази -
горски здрав лъх да поема,
да подфана мойта ази
недочетена поема!

София, октомври, 1900