ГЕРОИНЯ
(Екатерина Авксеитиева Симитчиева)

web | Под нашето небе

Поклон, сестро! Дух велик, незнаен
крил се в тебе - героиньо мила -
и гневът на цял народ отчаен
        със стихийна сила.

И сега те виждам как прекрасна,
        лвица разярена,
падаш жертва на борба ужасна -
        млада покосена.

Сякаш чувам: „Ето мойте гърди
слаби, женски - бийте, не отстъпам!
Таз земя е наша - и ще бъде.
        Тук мра - не се дръпам!

Мра за род и чест, от радост пълна.
Сестри, не плачете за мен, моля."
Ти умря и хладен гроб погълна
крехко тяло и желязна воля,

И ечи гласът ти пак през гроба,
носи се от две страни на Рила,
за да влива пламък нов у роба,
нам дълга да сочи с нова сила.

Той звучи: O сестри, майки, дайте
същия пример на братя, чада!
Как се прав стои, мъже, узнайте -
        как се честно пада.

Поклон, сестро - вечно у нас жива!
Поклон на борците чудни, нови -
на земята, де цъфтят такива
        майки и гробове!

София, 1899 г.