МАГДАЛИНА

Магдалина, Магдалина!
О, как времето бега -
двайсетата ми година!
Спомням глухата градина,
Ясно виждам я сега.
        (Магдалина, Магдалина!)

И смокинята листната
там израсла край зидът,
кой делеше ни сърцата,
спомням си я всякой път,
колчем спомням времената.
        (Магдалина, Магдалина!)

Ах, веднъж ли, дваж ли аз,
лек, покачвах се по нея,
та да видя в същий час
над зида главица малка
с поглед светъл на русалка?
        (Магдалина, Магдалина!)

Как пленително-плахливо
тя озърташе се там,
как лицето й бе красиво,
цветенцето миризливо
кат пресягах да и дам!
        (Магдалина, Магдалина!)

Срещи крадени любовни
на души, очи, лица,
речи, погледи гальовни,
сладки мигове чаровни
за разтупани сърца!
        (Магдалина, Магдалина!)

Смоквата и днеска трай,
трай и глухата градина,
но де фръкна оня май -
двайсетата ми година?
И ти вече си замина.
        (Магдалина, Магдалина!)