Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книжарница Книгосвят  Книжарница Книгосвят: нови книги  Книжарница Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА

Тодор Моллов

web

Песента "Вградена невеста" е сред най-известните религиозно-митологични балади не само в българския фолклор, но и във фолклора на останалите балкански народи. Тя е записана в много варианти с устойчив сюжет, което според изследователите се дължи на факта, че е възникнала в една от тези културни традиции, а после се е разпространила в останалите.

За да разберем изначалния смисъл на песента, трябва да проследим внимателно нейния разказ. В началото се описва несполучливия опит на няколко строители под ръководството на главния майстор (името му най-често е Манол или Павел) да изградят здрава постройка - мост над голяма река (Струма, Марица, Тунджа, Арда) или крепост (наричана Пиргос или Бял град, бяло кале). Каквото и да съградели през деня, то се срутвало през нощта, затова най-накрая майсторите решили, че за да е устойчив строежа, в неговите основи трябва да вградят сянката на скъп за тях човек. Вечерта след това решение всеки от тях трябвало да помоли своята невеста да дойде на следващата сутрин на строежа, без да разкрива общия замисъл - да вградят сянката на онази, която първа отиде на строежа. Самото вграждане ставало тайно, без знанието на жертвата - в удобен момент някой измервал с връв или пръчка дължината на нейната сянка, а после в основите била вграждана само "мярката". Макар че в строежа се вграждала само дължината на сянката, в миналото вярвали, че това неизбежно водело и до смъртта на човека, чиято сянка е вградена (затова в някои варианти на песента се описва и действителното вграждане на една от невестите). С други думи, за митичното мислене сянката е била видим знак за живот (белег за всяко живо същество под слънцето), а нейната липса била знак за липсата и на живот - в този свят няма същества без сянка, такива са само мъртвите в отвъдния свят (където няма слънце).

Едно от най-важните неща, които трябва да помним при разглеждането на митични песни, това е, че в тях не се описват реални случки от живота, а стари религиозни (митологични) събития, които са били свързвани с най-важни моменти от свещената история на Първото време. Нека припомним, че тогава Богът-Творец създава хармоничния Космос, който често се представя и като прекрасна постройка (затова понякога наричаме света Мироздание), тоест Господ може да се представи и като пръв "майстор-строител". Митовете за сътворяването на света били изключително жизнени, защото всяка религия имала подобни разкази и защото вярата в тях била абсолютна (искрена). Под една или друга форма те оцелявали в по-късните фолклорни творби, защото служели на хората като "инструмент" за преодоляване на трудни ситуации - например при прехода от стара към нова година. Вярата, че тогава Светът умирал и трябвало да се възстанови в началната си хармонична прелест, карала хората да разказват такива легенди или да ги изпяват като обредни песни. Както вече стана ясно, в тях съграждането на Новия Ред се представяло като съграждане на нова постройка, която трябвало да свърже разкъсаните връзки между световете. При това най-често употребяваните митологични образи били тия на Кулата или Моста. Чрез образа на кулата се представял стремежът да се свържат трите свята по вертикала (Долен, тукашен и Горен), а чрез образа на моста се представял стремежът да се свържат два хоризонтално разположени свята (тукашния и отвъдния), разделени от вода (река, а по-рядко море). Тъкмо тези митични представи могат да ни обяснят защо във вариантите на песента Кулата (някъде градът или крепостта се наричат Пиргос, което на гръцки език значи "кула") и Мостът са обозначени като "бели" - първоначално с този цвят е била подсказвана тяхната връзка с отвъдния свят (тоест те са били свещени митологични образи).

И така, за нашите далечни предци чудният градеж на майстор Манол имал митична природа - представял нагледно-образно връзките между световете в момент, който се мислел като критичен за Реда в Космоса. Вече разбрахме, че и образът на самия "майстор-строител" е имал религиозно-митологична основа - той поемал чертите на божествения Първостроител. Затова не бива да се учудваме, че най-популярното име за майстора-строител в песента (Манол) иде от древното еврейско име Емануил, което значи "Бог е с нас" и се среща в Стария Завет (Библията). Така християните наричали Исус Христос, когато искали да покажат единството между Бога-Отец (Баща) и Божествения Син - ето защо в иконите Христос-Емануил се изобразявал като Младенец в специална окръжност върху гърдите на Богородица. Другото популярно име за майстора-строител е Павел, което в латински и гръцки значи "малък" и явно е избрано поради известния образ на Христос-Емануил като Младенец. Това име се появява във фолклорни записи от ония краища на България, където през средновековието е била широко разпространена така наречената "павликянска ерес" - нейните привърженици били българи-християни, които избрали да следват заветите на апостол Павел, затова не се наричали "християни", а "павликяни". Посоченото движение се появило в България по времето на византийското робство (от края на 10 до края на 12 век) като знак за съпротива срещу опита на поробителите-гърци да променят някои важни български религиозни схващания и да погърчат нашата култура. Тогава българските религиозни мислители предложили на своя народ нов поглед върху някои от най-важните християнски догми, включително и тая за Христос и Богородица.

Но нека сега отново се върнем към нашата песен. В много нейни варианти Манол майстор вгражда в строежа своята Невеста, която го моли да остави свободна поне едната й гръд, за да може да кърми своята рожба. Явно тук Маноил не носи чертите на Божествения Син, а на Бога-Отец (на Бащата), и това е характерна особеност на българското религиозно мислене, за което стана дума по-горе. С други думи, вградената в строежа Невеста носи чертите на Богородица, което става още по-ясно, ако се обърнем към образите, с които тя е сравнявана в някои известни християнски религиозни текстове - в тях тя е наричана Невеста, Кула, Крепост, Стълп (на Църквата), и други подобни. Тази връзка не бива да ни учудва - в българския фолклор се срещат и други песни, в които жена (мома или невеста) се свързва с Мост, Кула или Крепост, но техният анализ ще ни отдалечи от поставената тема.

Ако обобщим накратко изводите от нашия анализ, ще трябва да очертаем следната образна редичка - Богът-Творец-Баща е представен като "майстор-строител" на Света, чиито основи се крепят върху идеята за Богородица като "основа", "стена", "кула", "крепост". В крайна сметка нашата фолклорна песен е отзвук на едни от най-важните български религиозно-митологични представи за силата, която крепи хармоничното Мироздание.

Един от важните въпроси, които поставя нашата песен, е защо народният творец не се е задоволил с един-единствен майстор-строител (Манол), а е трябвало да ни разкаже за група майстори (най-често трима, и то братя). Тук трябва да си припомним, че песента е старинна и в началото е била религиозно-митологична. Но с времето нейния религиозен смисъл се е позабравил, защото след възобновяването на българската държава (в края на 12 век) носителите й (българите-павликяни) постепенно се приобщили към останалите православни българи. Така постепенно митичното в нея се е затъмнило и на преден план излезли някои други проблеми - тези за драматичната ситуация, пред която са изправени тримата братя-строители. Защото всеки от тях трябвало да жертва в името на общото дело най-близкия си човек - своята невеста. В този критичен момент всеки от тях е подложен на върховно изпитание, което народният певец е описал по един великолепен начин. Той е показал майсторите като обикновени хора - с техните страхове, човешки слабости и предателства, предизвикани от естествения (обясним) егоизъм да съхранят семействата си. И ние ги разбираме - едва ли има човек, който в подобна ситуация да не се замисли как може да предотврати жестоката участ на някой от най-близките си. Посоченият преход е чудесен пример за развоя на много други фолклорни песни - най-кратко този преход се нарича "от мит към поезия".

Независимо от този преход обаче народният певец не е могъл да промени основното в песента - единственият от майсторите-строители, който останал верен на клетвата си да не съобщава на своята невеста за вграждането, бил майстор Манол. И ние се изпълваме с възхита за неговата честност, за мъжеството да преодолее своите страхове, за всеотдайността си към наченатото дело. Всъщност тъкмо майстор Манол е най-ясната следа от митологичната първооснова на песента, и всички току-що отбелязани негови характеристики са само нашата днешна представа за него. Неговите добродетели (честност, вярност към дадената дума, безстрашие и др.) всъщност са плод на нашия съвременен опит да предадем (дори "преведем") вече неясните му митични характеристики на днешен език и понятия. Но ако продължим в същия дух, ние ще трябда да кажем за него и някои не дотам приятни неща - той приема най-хладнокръвно възможната смърт на своята невеста, с готовност би оставил детето си сирак, нарочно хвърля в основите на строежа своя златен годежен пръстен, за да влезе нищо не подозиращата му съпруга в реката и така да бъде затрупана сред каменния градеж... Ето защо винаги трябва да правим разлика между посланията на мита и нашите днешни възможности за анализ - защото митологията и фолклора не са литература от типа на съвременната, и литературният анализ към тях има своите ограничения...

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2002, № 7 (32)

Други публикации:
Литературни анализи в помощ на учениците от 6 клас. В. Търново: Абагар, 2000, с. 8-11.
















Партньори