БЪЛГАРСКАТА СОТИРОЛОГИЧНА КОНЦЕПЦИЯ В КРАЯ НА Х И НАЧАЛОТО НА ХI ВЕК

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

2. Изразът "Писа на звезда" - възможност за датирането на "Тълкувание Даниилово" (Халеевата комета от 989 г. и смъртта на Комитопула Аарон)

Историко-апокалиптичните текстове са явление на старобългарската литература от периода Х-ХI в. с все още неизяснен художествен статут, защото не е ясна тяхната "приложност". Характерът на българските намеси в процеса на превод на гръцките текстове позволява да се предложи тезата за сложна семиотична интертекстуалност между носеното в протографите и историческия процес, осмислен от етноса през призмата на собствената митология, т.е. схванат като митоепичен текст (откъдето следва, че е подреден по логика, различна от логиката на днешното историческо мислене). И ако в общ план етничната митология е и идеология, то сказанията са в определен смисъл художествени. Така този тип херменевтична интертекстуалност се явява база за очертаване на специфична художествена структура, основно място в която заемат митологизираните етнични проблеми и герои. Предлаганата разработка цели да постави в нова светлина датирането на един от старобългарските историко-апокалиптични текстове с оглед на така предложените интертекстуални отношения.

В началния пасаж на Тълк. Дан. пророк Даниил първолично "свидетелства", че ангел му доверил тайните за бъдещето на човечеството в облак през нощта, а той пишел "на звезда": "Всичко това изрече ("повда") ангел на Даниил в /от/ облак в нощта. И той пишеше при /светлината на/ звезда/та/ - звездата, преминаваща и прелитаща от юг на /към/ север ("с полоудне на полоунощь"). Изказаното /от ангела на Даниил/ със слава е /предвещава/ чест за царете ("Славою сказание, царемь честь")." (прев. мой - Т.М.).¹⁶ Доколкото посочената "звезда" е необичайна (не е сред постоянните нощни небесни знаци, защото прелитала "от юг към север"), явно става дума за движението на комета, обозначена чрез посоката на опашката й.¹⁷ Пасажът липсва в предшестващото Вид. Дан. (както в гръцките преписи, така и в българските преводи и преработки), гръцки протограф на "Тълкуванието" не е известен¹⁸, затова можем да го смятаме за оригинална вставка на старобългарския автор-компилатор.¹⁹ Както вече имахме възможност да отбележим, в Тълк. Дан. става дума за борби срещу нашествията на квазиисторически възприети "вражалци" при липса на собствена държавна институция, което дава основания да се смята, че то възниква след падането на Преслав. Това обяснява и подтика на повествователя да се идентифицира (чрез името) с пророк Даниил, отведен след падането на Йерусалим в плен във Вавилон. И ако в периода Х-ХII в. небесната гостенка се появява четири пъти - през 912, 989, 1066 и 1145 г., след горните съображения можем да ограничим очакванията си до двете "звездни" появи от 989 г. и 1066 г.

Според нас един спорен пасаж от "История" на Лъв Дякон се отнася именно до появата на Халеевата комета през 989 г.: "По това време, в началото на месец август, се появи опашата звезда - нещо божествено, небивало и превишаващо човешкото разбиране. Нищо подобно не сме виждали в нашия век и никога преди не се е случвало подобно явление да продължава толкова дни подред. Като се появи на североизток, кометата се издигаше във формата на гигантски кипарис на огромна височина, след което постепенно намаляваше размерите си и клонеше към юг, като пламтеше със силен огън и разпространяваше ослепителни, ярки лъчи. Хората я гледаха, преизпълнени със страх и ужас. Като се появи, както казах, в началото на август, кометата се виждаше цели осемдесет дни, изгрявайки в средата на нощта и светейки до самото утро.²⁰ Като видя това непостижимо чудо, императорът пита изучаващите небесните светила какво може да означава такова странно явление. Тези хора неправилно изтълкуваха появата на кометата - не така, както изискваше изкуството им, а съгласно желанията на господаря: те му обещали победа над враговете и дълъг живот. Лъжливото предсказание дали логотетът и магистър Симеон и проедърът на Никомидия Стефан, мъже най-знаменити от тогавашните мъдреци.²¹ Само че появата на кометата предвещавало не това, което предсказали тези мъже в угода на императора, а пагубни метежи, нашествия на другоплеменници и граждански войни, бягство (на населението) от градовете и областите, глад и мор, страшни земетресения и почти пълно унищожение на ромейската държава - всичко това, което ние узнахме от по-нататъшния ход на събитията." [превод по: Лев Диакон, 1988, с. 87-88 (Х, 6)].

Към събитията, свързани с появата на Халеевата комета от 989 г. трябва да се отнесе и известното стихотворение на византийския поет Йоан Геометър, наречено многозначително "На Комитопула". Предаваме го по добрия превод на В. Златарски [1927, с. 682]: "Горе комета палеше етира (въздуха);// долу комит с огън опустошава запада.// Оная звезда е символ на сегашния мрак;// тя се усмирява (изчезва) със светлината (изгрева) на Фосфорос,// а тоя се възпламени със залязването на Никифора.// Тоя страшен Тифон, (роден) от злодейци, всичко изгаря.// Де са ревовете на твоята сила, вожде на непобедимия Рим?// Царю по природа, Никифоре на дела,// като се малко понадигнеш от гроба, ревни, лъве,// и научи лисиците да живеят по скалите".²²

Няма да се спираме подробно на структурата на този кратък стихотворен фрагмент, който използва пълноценно реквизита на тогавашното стихоплетение, като се базира на символно осмислените опозиции 'минало : сега', 'горе : долу', 'небесно : земно' (срвн. и: 'изгрява/озарява : възпламенява'), 'светлина : тъмнина', 'изгрев : залез' [имп. Никифор Фока загинал ("залязъл") на 10 дек. 969 г.], 'запад : исток'; срвн. и специфичната игра със семантиката на думите - 'комета : комит', Фосфорос 'светлоносец' : Никефорос 'победоносец'.

Според нас приведените свидетелства могат да бъдат изходна база за извод, според който първата преработка на Даниловите пророчества, позната като Тълк. Дан. (повлияла после обратно върху Вид. Дан.) може да се датира след 14 юли 989 г.²³ При такова четене може да се предположи, че ако в 992 г. се очаква "Последното време" (вж. по-горе), то три и половина години по-рано задължително се поставя появявата и властването и на Антихриста като Лъже-Христос, а това означава - в средата на 989 г., с други думи, появата на Халеевата комета се е схванала символично като знак за появата на Антихриста...

* * *

Тезата, според която в процеса на Самуиловото легитимиране се проследяват прояви, свидетелство за повишената роля на шаманската институция (респ. средецките пророци), ни даде възможност по-горе да обвържем с тяхната дейност и идеологична ориентация смъртта на комитопула Аарон - според нас той е умъртвен с цялото си семейство в областта Разметаница под знака на очакваната поява на Халеевата комета на 14 юли 989 г.

Какви са основанията ни за такава интерпретация и датировка?

Макар че дълго време българската историческа наука нямаше единодушно становище по въпроса за годината на Ароновата смърт, след две публикации отпреди двадесетина години започна да се очертава едно сравнително по-приемливо датиране. Първата от тях е рецензия на Ив. Божилов [1971, с. 84-100] за научното издание на известния Битолски надпис на Иван Владислав от 1015-1016 г. [Заимов, Й., В. Заимова, 1970], в която той подлага на преоценка някои изводи от по-ранния труд на П. Петров [1960, с. 169 сл.] за хронологията на Самуиловата държава, и в частност въпроса за смъртта на Арон. Според Божилов датата 14 юни 976 г. (предложена още в 1906 г. от Б. Прокич и приета от П. Петров) е неприемлива - доколкото Арон участва в битката при Траянови врата на 17 авг. 986 г., то естествено смъртта му трябва да се датира по-късно.²⁴ Въпреки това авторът отбелязва, че въпросът все още остава открит поради липса на сигурни указания в изворите. Втората публикация принадлежи на Ив. Венедиков и може да се счита за естествено продължение на доводите, изложени от Ив. Божилов. В нея авторът уточнява хронологията на живота на Гавриил Радомир, което му позволява да предложи по-точна датировка и на Аароновата смърт: "Ние сме склонни да смятаме смъртта на Арон за последица от изчезването на Роман от политическия живот на България и да поставим това събитие след 991 г. и, както казахме по-горе, преди 993 г. А това ще рече, че Арон е бил убит в 992 г." [Венедиков, Ив., 1973, с. 147; тази датировка се приема и от П. Коледаров (1979, с. 55)]. Струва ни се, след посочените мнения на Ив. Божилов и Ив. Венедиков, предлаганата от нас малко по-ранна датировка на масовото убийство (14 юли 989 г.) е приемлива.

Осмислянето на достигналите до нас сведения за събитията в последната трета на Х век през призмата на новата сотирологична концепция дава възможност за по-различна интерпретация и на аргументите на Самуил при вземане на съдбоносното решение за братоубийствения акт. Според историческите известия Аарон не бил склонен да подкрепи войнствената политика на брат си Самуил и предприел някои стъпки на помирение и съюз с Василий II, който смятал да скрепи с брак със сестрата на императора [ИБ, Т. 2, с. 402]. Ако се абстрахираме от възможността да преценяваме тези съображения в съпоставка с безусловно по-привлекателния днес образ на Самуил, ние ще констатираме, че действията на Аарон всъщност следват някои от вече познатите на българската дипломация (напр. от времето на цар Петър I) стъпки при решаване на конфликти с Византия. Според нас оценките за него твърде много робуват на някои хроникални известия, според които той "искал сам да обсеби властта" и "съчувствал на ромеите" - те са обясними отново в съпоставка с непримиримата позиция на Самуил към Византия, а тя, както предполагаме, следва идеологическите внушения на новоизграждащата се сотирологична концепция, вдъхновена от активизиралата се "пророческа" (шаманска) институция. Става ясно, че не конформизмът (респ. предателството), а различните стратегии при решаване на въпроса за съхраняването на държавата в съдбовната битка с Василий II противопоставя двамата братя.

Макар кървавият братоубийствен акт да е направил голямо впечатление на съвременниците, той, за съжаление, не е бил обект на по-обстойно проучване от българската историческа наука (като изключим съображенията за причините, довели до него). Дори в края на Х в. колективното убийство на цял един (властващ) род не е могло да стане скрито от всички, без гласното (или негласно) потвърждение от страна на духовната власт. Макар да се знае, че още през 70-те години към Комитопулите се присъединява последният легитимен български патриарх Дамян, през 989 г. той най-вероятно вече е бил наследен от новия патриарх Гавриил-Герман. Приетата от нас датировка на събитието в Разметаница (14 юли) прави логично предположението, че поводът за събирането там е било честването на "Събор на Свети архангел Гавриил" (13 юли) - неговото име носят както Самуиловия син, така и патриархът, който може и да е негов кръстник.²⁵ Това би могло да обясни и желанието на Гавриил-Роман да съхрани живота на своя братовчед Иван Владислав в последвалата на другия ден сеч - като именник той е имал право на оброк.

* * *

Възможността за датировка на първата преработка на Вид. Дан. (позната като Тълк. Дан.) през 989 г. предлага (макар и хипотетично) решение и на проблема за идентификацията на българския "пророк Даниил", който, като "писал на /светлината на/ звезда", внесъл първите промени във Вид. Дан. Измежду известните писатели в тая епоха може би най-близо и по време, и по нагласа стои известният Поп Иеремия Български, чийто "импровизационен" талант ни е добре познат. Приел името и участта на великия пророк, оплакал падането на Иерусалим, след падането на Преслав (971 г.) българският му продължител е могъл да отпътува към югозападните земи, където по всяка вероятност са сътворени повечето му творби.²⁶ И ако малко след 971 г. двойката "патриарх Дамян : Козма презвитер" продължава усилията да се съхранят идеите, излъчвани от великия Преслав, то очертаващата се в последната трета на века двойка "патриарх Герман : Иеремия презвитер" явно е предпочела алтернативния път, предлаган от "средецките пророци". За тях борбата с Византия е надхвърляла рамките само на борба за възстановяване на държавата - неопределимата й продължителност налагала и борба за съхраняване на етничната идентичност при очаквания свършек на света през 992 г., което правело наложително препрочитането и преоценяването на сакралните и апокрифни християнски текстове през призмата на етничнозначимите ценности.

Косвено потвърждение за включването на Иеремия сред средецките пророци²⁷ е образът на квазиисторическия цар Селевкия. Едва ли е само случайно съвпадение появата му в "Повест за кръстното дърво", преписи на "Чудото на Свети Георги със змея" и в БАЛ. В първите два текста поразява поставянето на този цар в сюжетни звена с почти тъждествена семантика - след чудо (в единия случай на Исус, в другия на Свети Георги), свидетели на които са децата му (син или дъщеря), цар Селевкия повярвал в истинския бог. В БАЛ той е поставен в началото на нова структурно-семантична цялост (цикъл) в непосредствено съседство с разказа за цар Костадин (близък до Христовата легенда - чудесно раждане, преследването на майката с младенеца), откриването на "честния кръст" и повторното населване на българската земя. Набелязаната комбинация на пророческите имена Даниил, Иеремия и Самуил се открива и в оригиналното българско апокрифно съчинение "Слово о Самоил пророц". Според догадка, изказана още от М. Дринов [1971, Т. 2, с. 420-422], в него неизвестният книжовник е преработил библейския разказ за Данииловите тълкувания на съня на цар Навуходоносор, като ги е приписал на Самуил пророк.²⁸ Доколкото в апокрифа се появява (макар епизодично) и пророк Иеремия, големият ни учен с право предположи, че името му е внесено от българския автор, в чието съзнание (под влияние на фолклорната обредност и митология) този пророк се свързва със споменатия в царския сън меден ток (гумно), върху който овчар пасе множество овце. Както отбелязва Дринов, разбиването му напомня разбиването на медното капище във Вид. Дан. и Тълк. Дан., поради което обвързването на това тълкувание с името на Самуил е симптоматично. Безусловно, предложената идентификация предполага втора, основна преработка на вече създаденото през 989 г. Тълк. Дан. - тъкмо за нея можем да приемем предложената от изследователите датировка след средата на ХI в., когато отразява по специфичен начин някой от опитите за освободителни въстания, най-вероятно от 1040 г.

* * *

Що се отнася до предполагаемото място на Ароновата гибел, то може да се уточни приблизително след малко по-обстоен преглед на района.

Разметаница е историко-географска област (135 кв. км) в долината на едноименната река, на територията на Бобовдолската селищна система (17 села), север-северозапад от гр. Дупница. Реката извира от Бобовдолската и Колошката планини (дялове на Конявската пл.), тече меридионално, при местн. Бинеко²⁹ пресича стария път Кюстендил - Дупница и при с. Грамадье се влива в р. Джерман. Пространството между двата й притока (долистовски и бобовдолски) над пътя до Бинеко е наситено с множество археологически останки и се нарича Царичина. През римската епоха през Разметаница (край Голямо село) е минавал пътят, свързващ Пауталия с Германия и Филипопол. През Средновековието пътища водели: а) от Бинек-таши хан през Бобов дол към Радомир, като прехвърлял планината около Житуша и Жедна; б) откъм с. Баланово вървял по билото на Гологлавски рид и слизал в Радомирското поле при селата Кондофрей или Житуша.³⁰ След превземането на Средец от турците (1382 г.) Дупница и селищата северно от него (вкл. Разметаница), които дотогава били в границите на Търновското царство, били отдадени на велбъждкия владетел Константин.

Предполага се, че интересуващото ни събитие е породило четири народни предания. Две от тях са записани по-рано. Според първото двама братя-царе имали лятно седалище на планинската височина Врм (източно от с. Коркина), а зимно - на юг от него, в местн. Царичина. Веднъж, незнайно за какво, единият подгонил другия от Врм и като го стигнал в Царичина, го убил. Второто разказва, че на Царичина живеел цар; синът му, въпреки молбите на майка си, побягнал от родния край - тя го гледала, докато последните височини в югозападна посока не го закрили от взора й (затова те и до днес се наричат Поглед³¹ и Издай-глава³²). По-късно записаните предания са също две. Според първото името Разметаница било свързано с подредбата ("размятането") на Самуиловите войски преди сражението му с Аарон; майката гледала братоубийството от крепост на вр. Поглед. Във второто (което е по-скоро продължение на първото) се разказва, че единият брат побегнал на северозапад от Царичина, но на ок. 200 м бил застигнат от другия и посечен (местността там се нарича Кървавето); той обаче взел отсечената си глава в ръце и продължил да бяга в северна посока още 1 км - там, където паднал, му направили гроб, покрит с камъни (мест. Гробо) [Меджидиев, А., 1935, с. 43; вж. и Попов, Ж. и др., 1991, с. 13]. Сред народа тези предания да се подкрепят и от два топонима (Самуилов камък и Самуилово кале, около с. Циклово, южно от Поглед, общ. Бобошево), за които изследователите предполагат, че имат късен ("учен") произход.

Макар възможностите за по-точно идентифициране на мястото на Аароновата гибел в посочения район да са нищожни, някои топоними дават основание да се предполага съществуването в него на голям култов (шамански?) център. Известни податки в тая насока представят селищните имена Палатово, Шатрово³³ (може би от по-ранни местни названия) и Еремия³⁴, местностите Банковица³⁵ и Кървове (до Царичина). Западно от Разметаница е Виденския дял на Конявската планина, където (от север към юг) се намират Хайдушки преслап (и Хайдушки дол - над село Углярци), седловината Арамлия (с Арамлийски кладенец), Угрин валог, връх Виден (1487 м) и връх Куклата.³⁶ Около седловината Света Богородица (разположена северозападно от Разметаница, свързва Виденския и Колошкия дял) се намират местностите Корита (поляна), Шишман (име за било, дол и извор), Демир Капия (седловина) и Момин гроб (както и Момин дол и Момино градище). В Колошкия дял освен едноименния връх (1315 м)³⁷ се намира скалния феномен Гарвана³⁸, а откъм север (в областта Мраката) са селата Колош и Извор.³⁹ В източния дял (Гологлавски рид) са връх Куртадин, Славеево усое, връх Развалена църква (с антична крепост и селище край римски път) и близката седловина Влашки превал.⁴⁰

След този преглед интересуващото ни лобно място в Разметаница по всяка вероятност трябва да се търси в нейната южна-югозападна посока. Най-големи основания за идентификация на търсения "шамански център" предлага топонимичната комбинация, очертана в близост до местността Царичина, между сливането на двата горепосочени притока на река Разметаница и вливането й в река Герман при село Грамадье, която има сравнително ясни паралели в българските фолклорно-митологични текстове и обредни практики. Може би в нея трябва да прибавим и името на сравнително близкото село Еремия, което според Й. Иванов "напомня нарочения автор на апокрифния Апокалипсис - пророк Иеремия, както и известния български писател и разпространител на апокрифите, поп Иеремия" [Иванов, Й., 1925, с. 164]. Във връзка с това ще припомним, че посочените названия обозначават компоненти на миторитуалния комплекс (срвн. "Грамада & Еремия & Герман & река"), свързан с Перуновия култ и мита за Гръмовержеца. В контекста на шаманската тема той може да бъде ориентиран към календарен преход, осмислян и есхатологично. Показателно в това отношение е преданието за бягство (на някакъв царски син) от Разметаница към интересуващата ни югозападна посока (Грамада & Герман), което се допълва от преданието за бягство на обезглавен цар - пояснението, че на мястото, където паднал, му направили покрит с камъни гроб, отново насочва към идеята за "грамада-гроб". Тук е мястото да отбележим, че тъкмо в областта Разметаница П. Р. Славейков неколкократно бил чувал легенда, според която някакъв цар бягал от крепостта си с коне, подковани наопаки [СбНУ 11, с. 117, бел. 9]. Доколкото топосът е свързан със съдбата на царя в "последното време", без колебание трябва да отклоним евентуалните опити да се смята, че е породен от конкретно историческо събитие - в многобройни предания и песни "последният владетел" е посечен от вражалци (квазиисторически идентифицирани като турци) или собствения си слуга, в някои варианти бяга с глава в ръце, а мястото, където пада, е белязано с каменна грамада (път нагоре) или кладенци (път надолу).⁴¹

>>>

БЕЛЕЖКИ:

16. Вж. текста в: Срећковић П. С., 1890, с. 12. Поради малките различия в двата превода на новобългарски език (М. Каймакамова и Ан. Милтенова) ги привеждаме дословно: "Всичко това изповяда архангел на Данаил, като го понесе в облаците. И той записа на звездата, летяща и прелетяваща от полуден в полунощ. Със слово оказваше чест на царете." [СБЛ 3, с. 69]; "Защото всички тия неща Господ довери на Даниил в облак* през нощта, а той писа при звездата** - защото звездата, изгрявайки и прелитайки от изток на запад, описваше със слава достойнството на царете." [СБЕ, 1993, с. 103; в бележките Ан. Милтенова добавя: *според старозаветната митология Бог се явява обикновено покрит с облак (напр. Изх. 19, с. 9); **символ на Второто пришествие (Мат. 24, с. 27); звездата всъщност е Божието откровение]. [обратно]

17. Макар описаната посока да е твърде странна (от юг към север; може би са разменени местата), ние сме склонни да идентифицираме тази комета с Халеевата. Между Х-ХII в тя преминава четири пъти - през юли 912 г. ["Яви се звезда велика на запад с образ на копие" - Лаврентиева летопис, под 912 г.], август-септември 989 г., март-май 1066 г. ["знамение на запад - звезда преголяма" - Повест временных лет] и април-юни 1145 г. В трите последни случая (особено в 1066 и 1145 г.) е била особено ярка, като през 989 г. в началото се виждала сутрин на север (полунощ), като постепенно и с нарастване на блясъка си всяка следваща сутрин се наблюдавало приближаване към Слънцето (неговият апогей е в "полуден=юг"); през 912 г. се наблюдавала сравнително кратко време - сутрин се появявала внезапно с вече оформена опашка и с времето бързо се отдалечавала от Слънцето [Николов Н., и др., 1986, с. 88-92]. [обратно]

18. В няколко свои публикации А. Милтенова отстоява възгледа, че Тълк. Дан. се появява преди българското Вид. Дан., т.е. то пояснява вече преведеното (в Симеоново време), но все още непроменено Видение Даниилово (представа за него имаме от преписа в известния Хилендарския сборник). [обратно]

19. Според библеистите авторът на Кн. Дан. не е тъждествен с пророк Даниил, който по време на юдейския плен бил отведен във Вавилон и живял при Навуходоносор II (606-562 г. пр. н. е.) и Дарий I (522-486 г. пр. н. е.), приблизително в 605-535 г. пр. н. е. Пс.-Даниил живее по времето на гоненията против вярващите в Яхве (след въстанието на Макавеите) при последния цар от династията на Селевкидите (Антиох IV Епифан), а съставителството на книгата се отнася между 167-163 г. пр. н. е. - той знаел за превземането на града и осквернението му (поставянето на идола на Зевс в иерусалимския храм, 15 дек. 168 г. пр. н. е.), но все още не знае, че Антиоховата смърт настъпва в 163 г. пр. н. е. на обратния път от Иран, затова пророчествал, че ще загине в Палестина. При все, че неизвестният автор на библейската "Книга на пророк Даниил" (167-164 г. пр. н. е.) е бил свидетел на същият тип поява на Халеевата комета (с апогей през ноември 164 г. пр. н. е. - впрочем, нефиксирана в никой съвременен източник), този факт е останал скрит в нея. Може да се предполага, че Пс.-Дан. е знаел за появата й, чрез която се опитал да предскаже смъртта на съвременника си Антиох IV Епифан. [обратно]

20. В коментариите си М. Я. Сюзюмов и С. А. Иванов са склонни да приемат отъждествяването на тази комета с появилата се на 3 август 975 г. Тя обаче е имала епизодична поява и не е продължила толкова дълго време - над два месеца и половина. [обратно]

21. Смята се, че упоменатият "магистър Симеон" е знаменитият Симеон Метафраст; Стефан, "проедър (митрополит) на Никомидия" бил възведен в сан през 976 г. Последното би могло да се окаже важно с оглед по-късната датировка именно на тази комета, сведението за която е смислово и събитийно обвързано с явилата се в 989 г. Халеева комета. Това личи и от края на пасажа, от който става ясно, че е писан след случването на бедите, предвещани от Халеевата комета - на тях отново (и вече много по-подробно) се обръща внимание в бележките за 989 г. [обратно]

22. Преводи на стиховете са правени и от П. Тивчев [ИБИ 9 (ГИБИ 5), с. 320] и С. А. Иванов [Лев Диакон, 1988, с. 135]. Първият датира неточно появата на кометата през април 989 г. [обратно]

23. Период на видимост между 6 юли и октомври 989 г.; преминаване през перихелия - 5-6 септ.; най-голямо сближение със Земята - 16 авг. В този смисъл, ако се доверим на текста, сътворяването на Тълк. Дан. е траело, докато свети звездата, т.е. някъде в периода между юли и октомври 989 г. [обратно]

24. В. Златарски [1927, с. 678] приема датата 14 юни 987 г. Сред бележките си за събития, датирани между 25 март 986 и 24 март 987 г. арменският историк Асолик говори само за двама братя "комсадцаги", което дава основание и на М. Войнов [1979, с. 19-20] да приеме като долна граница на Ароновата смърт датировката на Златарски. Интересно е, че и след тези аргументи датата 14 юни продължава да присъства в сериозни и представителни научни издания [ИБ 2, с. 402; Ангелов Д., Б. Чолпанов, 1989, с. 29]. Неприемливо е мнението на Н. П. Благоев [1927, с. 15-26], че Аарон е царувал заедно със Самуил от 1003 до около 1005 г. [обратно]

25. Логично е да предположим, че бъдещият патриарх Герман е бил на висок духовен пост в Средец още при Комит Никола - в такъв случай не е изключено роденият след 970 г. Самуилов син (може би между 972-977 г. - Венедиков Ив., 1973; 1979, с. 104) да е бил кръстен от него; впрочем, нека припомним, че в историческите извори този патриарх е известен именно като Гавриил-Герман [ИБИ 14, с. 109]. След като този материал беше прочетен като доклад на научна конференция, посветена на проф. д-р Пеньо Русев (ВТУ, 19-20 май 1994 г.), узнах, че същото мнение е защитил в един по-ранен доклад и историкът-археолог Павел Георгиев [публикация - Георгиев П., 1996, с. 296]. [обратно]

26. Оттам са и най-многото податки за фолклорни преработки на мотиви, познати от неговото творчество (Кръстното дърво, Соломон, Исус); срвн. и западнобългарската локализация на вярванията за митологичните същества "нави", митотопонимът Вильо коло и др. [обратно]

27. В руски препис на "Повест за кръстното дърво" (Лвовски, ок. 1300 г.) авторът е наречен "Иеремия пророк" [Соколов М., 1888, с. 77]. [обратно]

28. В своя библиографски обзор на старозаветните апокрифи А. И. Яцимирски привежда 5 преписа от това съчинение с името Самоил и още два, в които името е променена на Даниил пророк [Яцимирский А. И., 1921, с. 171-172, 258]. [обратно]

29. Спомената като Бинеко (Петанчич, 1502 г. и Курипешич, 1530 г.) и като Бинек-таши хан (Ами Буе, 1837-1838 г.). Възможните етимологии извеждат името от тур. (<араб.) bina 'сграда, постройка' или от тур. binek - 'ездитно животно' (срвн. тур. бинек таш 'камък, върху който стъпвал ездачът при качване на коня'). Напоследък Т. Спиридонов отъждестви античния пласт от развалините в местн. Бинеко с тракийския град BINAI [Спиридонов Т., 1982, с. 117-122]. [обратно]

30. В Конявската планина през Средновековието е имало мощна укрепителна система - знаят се крепостите при вр. Врм до с. Коркина, при с. Дяково (охранява пътя от Средец), при вр. Разметаница (охранява пътя от Кюст.), при с. Каменик и с. Циклово (охраняват пътя от Солун). [обратно]

31. Срвн. планинската височина Гледан край Брезник, където по предание се намирал манастир Св. Никола (един от седемте край селището), както и няколкото топонима Бакаджик 'високо обгледно място' (Геров 1, с. 22; вж. още Раковски Г., 1988, с. 427, 473; Ненов Н., 1996, с. 105-109); според предание посеченият в битка при Цареви кладенци край Самоков цар Иван Шишман взел главата си и литнал в посока на Рилския манастир, но след като от връх Погледец бил видян от овчари, които възкликнали: "Я, човек без глава!", той паднал на земята и там го погребали [СбНУ 5, с. 182 (=БНПП 7, с. 34)]; в друг вариант на същата легенда се допълва, че край местността Погледец (наричана от турците Дервиш могила), имало кладенец - там царят, който носел отсечената си глава в ръце, слязъл от коня си и като се напил с вода, издъхнал [Шапк. 2, с. 621 (=БНТ 11, с. 117)]. [обратно]

32. Първото било записано от дупнишкия учител Д. Бисеров, поч. преди 1906, а второто - от Й. Иванов; той смята, че "избягалият" е спасилият се от масовото убийство Иван Владислав, а близкият градец Радомир носи името на братовчед му Радомир-Роман [Иванов Й., 1906, с. 40]. [обратно]

33.Смята се, че черквата Св. Никола в селото е средновековна [Меджидиев Ас., 1935, с. 42]; в местн. Свети Рангел има селище от късната античност, а на 2 км северно от него - крепост (може би от същия период). [обратно]

34. Разположено е в Невестинската селищна система, близо до Разметаница (махали - Влашка, Езерска, Янковска, Марковска, Чифличка, Фудулска); в близост - късноантична крепост (до VI в. н. е.). [обратно]

35. Около нея с времето се оформя центърът на дн. Бобов дол (старо Бабов дол). [обратно]

36. Названието издава опит за антропоморфизация на високата естествена скала, която по-рано е била обект на култова дейност (от северната страна има две изкуствени скални ниши) - намира се в югоизточния край на масив, разположен на север-северозапад от с. Голем Върбовник; чрез седловина той се свързва с местн. Престола (1 км западно от селото), където има побита антична колона с вис. 1,5 м. [обратно]

37. В средновековието е бил укрепен; открити са монети от ХII в. Според предание носи името на хайдутина Колош (Никола?; но пък срвн. с. Колош и кв. Колуша в Кюстендил - поради наличието на обилни лечебни извори името на последното се свързва с опита в народнохристиянска среда да се преосмисли християнската легенда за чудото на арх. Михаил в малоазийския гр. Хони или Коласия), син на Янкул войвода (срвн. поляната Янкьовец под върха). [обратно]

38. Близо до едноименна поляна край с. Голяма Фуча; на северозапад от него се намира вековен дъб с оброчище, а до самото село сред дъбова гора има средновековен манастир с аязмо "Светата вода". [обратно]

39. Спада към Радомирска община на Пернишки окръг; в махалата Търновец има селище и некропол от ХI в., а в местн. Витановец - кале (в близост са местн. Буденица, мах. Пириница и стар манастир "Свети Петър и Павел"). Смята се, че тук е подписан мирният договор в 1330 г. след битката при Велбъжд (според архиеп. Данило "на мястото наречено Мрака /.../ в пределите на българската земя в мястото наречено Извор" - по: Иванов Й., 1931, с. 610); в турско време селото е било чифлик. [обратно]

40. Местн. Тапано (южно от с. Торосинци) вероятно е свързана с минаващия в близост средновековен път - срвн. известната дервентжийска практика да си бие тъпан в знак, че пътят е "чист". [обратно]

41. Срвн. преданията за гробовете на цар Иван Шишман или цар Ясен при "Светата вода" край Бояна или седемте "Цареви кладенци" над Самоков [СбНУ 13, с. 204, Бояна (=БНПП 7, с. 35); Мил., бел. към N. 58; СбНУ 5, с. 179-185, Самоков (=БНПП 7, с. 33-35, 40-41); Каранов Ефр., 1881, с. 500 (=Каранов Ефр., 1991, с. 145)]. Интерпретацията на посочените предания в контекста на българските шамански идеи - Калоянов А., 1995, с. 116. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).