Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОЕКТЪТ "ГУТЕНБЕРГ":
Как се ражда електронната обществена библиотека на бъдещето и има ли в нея място за български издания?

Снежина Гилева

web

        Какво е това?
        Основната задача, по която работи проектът "Гутенберг", е превръщането на обикновени "хартиени" издания на книги в електронни текстове. Вече набрани, тези текстове биват публикувани в Интернет, където могат да станат достояние на огромен кръг хора. Основната цел на проекта е да издава такива произведения, които биха намерили възможно най-голяма читателска аудитория. Цялата тази работа се извършва от около 1000 доброволци от цял свят, които работят по проекта в свободното си време. Работата им се координира от изпълнителния директор Майкъл Харт и няколко доброволци с по-голям опит. Проектът се спонсорира от дарения, а доброволците не получават заплащане за труда си. Засега усилията на организацията са насочени предимно към англоезичната литература, но активно се търси разширяване на обсега на дейност към други езици и култури.

        Началото
        Началото на проекта "Гутенберг" е поставено през 1971, когато Майкъл Харт  получава операторски акаунт на стойност сто хиляди долара от операторите на сървъра Ксерокс Сигма V в опитната лаборатория на Университета на Илинойс. В онези години хората са разполагали с повече часове достъп до компютърни мрежи, отколкото са можели да оползотворят, и такива оператори са били окуражавани да правят каквото намерят за добре с това богатство от "свободно време" с надеждата, че ще се усъвършенстват в работата си. Майкъл просто се оказва в подходящото време на подходящото място.
        Той решава, че никакви стандартни изчислителни операции не биха могли да оползотворят огромната стойност на предоставеното му време, така че му се налага да измисли друг начин да извлече полза от компютрите за време на стойност сто хиляди долара. Час и 47 минути по-късно той обявява, че най-голямата полза, която би могла да бъде извлечена са не изчисленията, а съхраняването, обновяването и изследването на всичко, което се намира във фондовете на библиотеките. След това той пристъпва към набирането на "Декларацията за независимостта на САЩ" и се опитва да я изпрати на всички, свързани към мрежите в университета, което днес може да бъде описано като почти успешен опит за създаване на ранна версия на това, което по-късно ще бъде наречено "Интернет вирус". Проектът "Гутенберг" се ражда, когато Майкъл заявява, че си е заслужил стоте милиона, защото "Декларацията за независимостта" вероятно ще стане част от компютърните библиотеки на сто милиона потребители от бъдещето.

        Зараждането на идеята
        Тезата, върху която Майкъл основава проекта "Гутенберг", е, че всичко, веднъж вкарано в компютър, може да бъде възпроизведeно безброй пъти. Това Майкъл нарича "репликаторна технология". Принципът й е прост: щом веднъж книга или някакъв друг обект (включително звук, картина и дори триизмерно изображение) влезе в паметта на компютъра, от нея вече ще могат да се правят неограничен брой копия. Всеки на тази планета и дори извън нея (с помощта на сателитна връзка) би могъл да получи копие от подобна книга.
        Тази идея налага няколко изисквания, например, електронните текстове в проекта "Гутенберг" трябва да бъдат представени в най-простия и лесен за използване вид. Затова за електронните текстове на проекта "Гутенберг" се използва  така наречената система "Plain Vanilla" ASCII (ASCII  е съкращение от American Standard Code for Informatin Interchange. Това е най-разпространеният формат за текстови файлове. В тази система всеки знак е представен от 7-битов бинарен номер, т.е. поредица от нули и единици, седем на брой). Причината за това е, че 99% от софтуера и хардуера, на които човек би могъл да се натъкне, може да чете и претърсва тези файлове.
        В духа на същите изисквания, се подбират такива текстове, от които би се интересувала и ползвала особено голяма част от аудиторията. Публиката, към която се е насочил проектът, съставлява 99% от обществото.
        Ето защо работещите по проекта "Гутенберг" отклоняват молби, настоявания и опити за натиск по създаване на "авторитетни издания" с аргумента, че не пишат за читателя, който се интересува дали дадена фраза от Шекспир има ":" или ";" между частите на изречението. Целта, към която са се насочили е да публикуват електронни текстове, които са максимално точни в очите на масовия читател. Читателят, който иска "авторитетни издания", ще трябва да почака, докато това стане по-изпълнимо. Има проект да бъдат пуснати издания на Шекспир и другите класици, предназначени за сравнителни изследвания на научно ниво преди края на 2001 година, за когато е запланувано приключването на настоящата фаза от проекта: Електронна Обществена Библиотека, съдържаща 10 000 електронни тома.

        Философията на проекта
        Философията на проекта "Гутенберг" е да ce предоставят информация, книги и други материали на читателя в такава форма, че възможно най-голяма част от компютрите, програмите и хората да могат лесно да ги четат, цитират и претърсват.
        Оттук следва и идеята, че текстовете от проекта трябва да струват толкова малко, че всъщност никой да не се замисля за цената. Също така обемът им трябва да отговаря на стандартите за дадения момент. Например, в началото файловете е трябвало да бъдат много малки, тъй като една стандартна книга от 300 страници е заемала 1 МБ, място, което общо взето никой през 1971 не е имал. Затова "Декларацията за независимостта" (само 5 К) е била добра за начало. Тя е последвана от Закона за правата на гражданите и цялата Конституция на САЩ. След това идва Библията, тъй като отделните глави не са чак толкова големи и Шекспир (пиеса по пиеса). По времето, когато проектът добива известност, стандартните дискети са 360 К, така че се набират книги като "Алиса в страната на чудесата" и "Питър Пан", защото могат да се съберат на една дискета. Сега стандартът е 1.44 М,  стандартната компресия е ZIP, а нормалният размер на текстов файл достига до около 3 милиона знака, което е предостатъчно за книга.
        Илюстрациите са все още прекалено обемни и ще мине известно време докато "Алиса в Огледалния свят" се появи с илюстрациите на Тениъл. Работещите по проекта обаче са силно заинтересовани и само очакват напредък в технологиите, за да пуснат пробно илюстровано издание.
        Електронните текстове по проекта също така трябва да бъдат толкова лесни за употреба, че никой да не се тревожи как ще ги използва. Това създава необходимостта те да се представят във формата "Plain Vanilla" ASCII. Създателите на проекта обаче окуражават потребителите да подобряват текстовете по различни начини и да ги рзпространяват във всички съществуващи операционни системи. Всеки, който желае може да направи каквито промени иска по вече готовия електронен текст (за собствено ползване), без да трябва да пренаписва книгата. Затова на всички оплаквания относно неща като курсивиране, удебелявне, подчертаване се отговаря с покана да бъдат променени според желанието на потребителя. Проектът  "Гутенберг" също така има дълга традиция в осигуряването на текстове за всевъзможни операционни системи: Amiga, Apple, Atari, IBM, Mac, TRS-80.

        Подбор на текстовете
        Библиотеката на проекта се състои най-общо от 3 части:
        Класическа литература за деца като "Алиса в страната на чудесата", "Питър Пан", "През огледалото", "Басните на Езоп", предназначена на първо място да привлече читателя към компютъра, независимо дали той е в предучилищна или пенсионна възраст
        Класическа литература за възрастни като Библията и други религиозни документи, Шекспир, "Моби Дик", "Изгубеният рай".
        Справочна литература като алманаси, енциклопедии, речници, сборници.

        За тези, които искат да станат доброволци
        Преди всичко, няма определени правила, за да станеш доброволец. Всичко, което е от полза за превръщането на печатно издание в електронен текст е добре дошло. Обикновено доброволческата работа се състои в подбирането на книги, върху които вече не действа законът за авторското право или които никога не са били защитени от него. Почти универсален ориентир в това отнашение е дали книгата е излязла за първи път преди 1923. Важно е да се отбележи, че тук става въпрос основно за англоезични книги и Закона за авторското право, действащ в САЩ. За да се установи дали книгата е подходяща се изпраща копие от заглавната страница до изпълнителния директор на проекта Майкъл Харт за проучване на въпроса с авторското право. Следващата стъпка е да се сканира избраният текст (естествено може и да се препечата, но това е доста дълъг процес, от друга страна обаче се търсят опитни машинописци за набирането на стари книги, които трудно се сканират), а след това се поправят грешките допуснати при сканирането и/или се изпраща текстът на друг доброволец за проверка. След като е завършен, той се изпраща, за да бъде публикуван и всеки да може да го download-ва. Доброволците са напълно свободни в избора си на книга и няма графици или срокове за изпълнение на задачата. Те могат да поставят името си на набрания текст, а също така и да го публикуват в собствената си страница. Това е само в общи линии доброволческата работа, има и още много различни начини за участие, проектът набира дори незрящи доброволци.
        Може би това, което най-силно би заинтригувало българската публика е, че се търсят не само английски, а и текстове на други езици. Работещите по проекта са силно заинтересовани от включването на възможно най-голям брой чуждоезични издания. До момента има текстове на английски, немски, френски, испански, португалски, латински, шведски, датски, китайски и японски. Работи се по включване и на български текстове, което означава, че и български доброволци са добре дошли.
        В заключение би могло да се каже, че идеята на Майкъл Харт наистина "си е струвала парите". Дори да оставим настрана факта, че електронното публикуване е бъдещето на книгоиздаването, произведенията, които проектът "Гутенберг" си е поставил за цел да публикува, са нещо, което не само трябва да бъде запазено за поколенията, а и да бъде направено достояние на възможно най-голям брой читатели по цял свят.

        За написването на тази статия са използвани материали от официалната страница на проекта "Гутенберг" http://www.promo.net/pg/

Предстои публикуването на интервю с Майкъл Харт!

 

 

© Снежина Гилева, 2000
© Издателство LiterNet, 17. 07. 2000
=============================
Първо издание, електронно.