На двеста километра си от мен!
Сънувам буден. Всеки час и ден.
Сънувам твоето усмихнато лице,
дочувам удари от твоето сърце...

На двеста километра си от мен!
Усмихвам се, макар и натъжен.
Затварям пак очи и си представям
как пръсти в твоите коси заравям...

На двеста километра си от мен!
От тихи мисли пак съм запленен.
Поглеждаш мълчаливо и прекрасно,
бадемово, очакващо, опасно...

На двеста километра си от мен!
Заспивам. Без това съм уморен.
Целувката ти нежна ме приспива,
сънувам те, далечна и красива...

1997 г.