БЕЗСЪНИЕ

Аз стоя по средата на тъмната стая
и стените събират ужасно ъгли...
Господи - казвам си - туй ще е краят,
но защо ми го пращаш по първи петли?!

В тези мазни и дрипави, халтави чехли -
не приличам ли страшно на Малкия Мук?
Как се смее над мен недоспалото ехо
на внезапно разбуден среднощен капчук.

Тича то със хиляда вълшебни крачета
през пустинния дъх на заспалия град.
А нощта ще го глътне; и без да усетим,
ще възкръснем отново за белия свят.

За нормални и луди, за порочни и чисти
ще изгрее светликът на новия ден.
И как страшно на всеки от нас му се иска
да се види внезапно съвсем прероден.

Аз стоя по средата на тъмната стая
и се вслушвам в последните, трети петли,
и проклинам в душата си ада и рая,
и се цепят стените по всички ъгли...