web

Ей, книгата^* ти е много хубава. Бях я вече купил и прочел, когато дойде екземплярът с автографа. Него запазвам за себе си, а моят ти го провождам, за да го подариш другиму, да чете и се радва.

Излиза, че и двамата сме живели един и същи живот: синори, бозалъци, кози, овце, скрити черни пътища с поникнала зелена тревица, юлари, сврачи гнезда, кълвачови дупки по черниците, детинска жестокост, кучета и котки, царевичак, страх от тъмното и пълзящо слънце по хоризонта... Само че ти не си работил по нивите, доколкото разбрах, или си помагал съвсем малко. Отрано сигур си се запътил или са те напътили към духовното и като мен не си бил сведен до животното. А то е другото познание за душата и света. Харесва ми сладкодумството ти, жестоката ти наблюдателност и ирония и това селско чувство за всеопрощение и благослов над грешните души и твари. С мемоарна грижовност на всевиждащ си възкресил един свят на природосъобразното, за утеха на всички, дето са го имали, но отдавна го нямат. Да, хубави мемоари и хубаво свидетелство за един къс от изтичащото време.

На твое място бих останал само биограф на душата си и на изживения си живот и не бих се занимавал с културното минало и израстване на Оряхово. Не че е лошо, но някак си не е в хармонията на повествованието. Е, последната глава оправя нещата донейде, но все пак тези имена на културни труженици, неотишли в София, а останали в провинцията заради народното благо, поне на мене не са ми интересни. Твой дълг е било, сигур, да им благодариш.

Още веднъж ти благодаря за удоволствието да прочета този твой текст, както и за споменаването, разбира се. И още нещо: от прочетеното разбрах защо се държиш тъй смотано в големия град.

Бъди жив и здрав, Ей!

25 ноември 1988 г.

© Петър Алипиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2005, № 6 (67)

Други публикации:
Литературен форум, № 11, 23-29.03.1999.