МАДОНА

web | Чайлд Харолд далеч по-късно

Светлина за моята изгора

Колко хубава е къщата на моята изгора с плитки спуснати от лук и с обеци от две дъждовни капки. Тя е дъщерята на ковача, изкована по законите на красотата, пред които аз се подчинявам. Може би зората е заложница в небесните сараи, моята изгора е свободна господарка на земята. Аз не се боя, че погледът й, който е претърсил всичко, търси нещо ново. Светлина за моята изгора, за да вижда в светлината. В тази светлина дори висящият от покрива фенер е светещ прилеп.

Моят дом е мойта крепост

Ако би могло да се погледне в тайнството на крепостта, навярно ще се види, че вратите между стаите са слабините на стените. Точно затова бравите са железни и по цели нощи ключовете на мъжете се поставят в женските ключалки. А стрелата на Амур, която рикошира в древността, лети сватбарската над крепостта, за да се види, че животът е безцелен...

Северна зора

Изкъпала се в своите планетни пари от финландска баня, целомъдрено се появи на небосклона северна зора дотолкоз руса, че венериният хълм не може да се види. В тази светлина се вижда друга висота. Това е висотата, от която даже облакът не слиза ниско.

Като приказната кула в Пиза

Разкаялата се красавица се обожава от заклетите ергени. Страшно е, когато тъмна птица е с прозрачната съдба на ципокрила пеперуда. Тя е като приказната кула в Пиза, винаги наведена над свойта участ, за да се закриля между вертикалното пространство и хоризонталното пространство, станала диагонал на своето пространство.

Мадона

Ти отсреща на прозореца сияеш в пълния си блясък, но стъклата те засенчват с тяхната прозрачна сянка.

Аз съм половин човек без теб, защото цяло щастие е за човека да си види свойта половинка.

Но от ъгъла, където ти е окачен портрета, мойта стая се усмихва с ъгъла на твойте устни.

Ева

Тя си мисли, че грехът не бил напълно грях, понеже ябълката е била обелена тогава, и понеже тя под слънцето без сянката си е напълно гола. Водопадът продължава да си блъска глупаво главата, вместо да си я прегърне като чисто гола мисъл и изпита нейната невинност.

Свободен избор

Тя поглежда тайно как гората се разхожда по пътеките си с всичките дървета. Но когато облакът й изиграва своя бурен танц и й затръшва хоризонта, нейните гърди увисват в моето пространство. Аз веднага й протягам мойте клони. Не е тайна, че и в райската градина имало оставена вратичка за свободен избор.

Целомъдрената гледка

В дълбоките гори потъват сенките на облаците и изплуват езера от дъждовете. В тези езера, наистина, се къпят самодивите, които може да се видят само отразени. Затова неискреният поглед никога не може да пощипне истината гола. Както и за неизвършен грях не се изгонва никого от рая.

Нова премяна

Днес под слънцето е новата премяна на момичето за пръв път напълно голо сред реката, толкова прозрачна, че не би си скрило красотата, ако го погледне горският, във власт облечен, който ако го погледне, ще въздъхне, че под слънцето пак нищо ново! Друго си е ако види нощем под луната гола самодива.

Тайнство

Спящият в гората, който не е имал тежък сън, едва се вдига удивен, че пред очите му все още е мъгляво. И над урочасания извор вдига се мъглата като закъсняла самодива. Нещо имало е между тях насън, което няма го наяве. Сигурно това би трябвало да се нарича тайнство.

Поривът на любовта

Поривът на любовта не може да изтрае миг дори, ако попадне в нечие неукротимо тяло. Катеричката за нула време се изкачва на върха на бора и остава там, престорила се на любимия си за шишарка. След това не може да се каже докога ще продължи така нареченото нула време.

Светла утеха

Утринта премина боса по росата и остави хълма подир себе си отритнат, за да иде да се скрие през деня със слънцето зад някой облак. Но за хълма винаги остава светлата утеха, че когато толкоз мрачен е денят, червеношийката му е светулка.

Сянка

Спрелият се на върха на светлината ходжа е потъпкал сянката си и не забелязва, че по обед тя не може да се види, но се чува как безропотно му шепне, че каквото и да стори с нея, ще му е в краката, и това не хвърля сянка върху него. Но далеч е по-красива равнината, след като без сянката си е свалила фереджето.

Венециански куртизанки

Венеция е повече от град, както светът е повече от град-държава. Корабите, натоварени със злато, плуват в сребърни води, и всяка куртизанка е с подкупващ поглед. Но богатството на нашите тела обогати духа, и затова високият морал ни се покланя ниско. Ние знаем повече отколкото се знае в неговите брачни тайнства. По венецианските канали никога не ще премине морската пехота. Ангелът небесен ни отнася най-красивото ветрило, бог ни благославя с дъжд на земния ни празник. В най-далечното море сирените са пеещи гондоли!

В елиптична форма

В спомена на столичанина стои все още красотата на провинциалката тъй както в елиптична форма е заснета снимката на столицата от провинциален фотограф, която той си пази винаги за спомен.

Отчаяната тишина

Телефонът й не отговаря за това, че тя мълчи по телефона. Никой не поема отговорност да й каже колко я обича. Чува се обаче как в отчаяната тишина шумът на роклята събужда скрити помисли у панталона... Дрехите на поотделно голите в леглата си отиват на разходка.

Чудесната река

Както тази плуваща по гръб красавица, така чудесната река тече по гръб, за да се види колко е красива. Но бъди внимателен: даде ли ти аванс, ще й го връщаш после лихва. Има дълго да промиваш златоносен пясък...

Взаимна жажда

След като сме скъсали веднъж завинаги от прекомерната взаимна жажда, има някаква надежда, щом от облака едничка капка спуснала е свойта нишка... Мислиш ли, че копчето, което ми е паднало, само ще се зашие? Всичко може от игла чак до конец да се разкаже. Нека да отидем някъде да пием...

В нощта

Везни с блюда от две тела навсякъде и полът им поддържа равновесието. А оня там над книгата се мята, една изгряваща звезда е вече пъпът му: той ще се роди от себе си!

Жената на интелигента

Винаги когато видя колко е нагиздена жената на интелигента, си помислям, че навярно само голата дивачка знае как да се облича... Както при общуването с грубияна търся в джунглата следа от някаква култура.

Взаимно

Докато с любопитен напън в погледа си мързеливата жена провряла си е през прозореца главата, за да види как се движи появилата се в двора костенурка, къщата й съответно бавно се придвижва...

Домоседка

Отворила една уста без устни, към които аз бих гледал, без да чуя никога въпроса й: какво е времето навън у нас, защото вътре в стаята по телевизора вали в чужбина?...

Ангорска котка

Неговото винаги сиамско раздвоение ме е намирало застанала сред двете ми очи, обзета от ангорски трепети, и чак сега разбрах, че щом една от двете му сиамски котки е изчезнала, не са били близначки. Аз, при моите ангорски трепети, не трепвам. Никога за нищо на света не бих си скубала косата.

До прекрасната надменна дама
с кученце

... на почтено разстояние от вас сред градската градина пиша ви с такава радост, че дори перото ми подскача по листа от радост, че ви пиша - само дето се отбива и подмокря всички букви ...

Лоте във Ваймар

А сега, когато тази, към която имах сериозни намерения, от мене си отива, идва ми да се засмея. В търсенето на изгубената дума се открива нова дума. Но излишен е въпросът на ръка ли писани са мойте ръкописи. Вчера, в ритъма на бурята понесен, цяло езеро разлях с мастило. Днес изследвам въздуха, дали е гъделичкан от невидима мушица. Хубаво е, че на всяко хвърлено от мене камъче водата се усмихва!

Хотелски условия

Може да осъмна в твойта стая при условие, че само ще си спим и при условие, че ще сънуваме как истински се любим в мойта стая.

Движението на красотата

Когато аз те слушам, всъщност гледам по красивото движение на твойте устни накъде ще кривне красотата. Зная, че движението на красотата никога не е праволинейно, и все пак докато ми говориш толкова красиво клатиш си краката!...

Последен жест за любовта

Отстранен си от властта над толкова жени. Венериният хълм е Островът на твойто заточение. Единствено на оня свят ще може да избягаш. Не го прави, докато не направиш и последния си жест за любовта: бъди жив паметник на нейния Незнаен воин.

Вечна слава

Всеки, който би желал да се самоубие, си опира в слепоочието нейния убийствен поглед. Аз бих искал да оставам като гръмнат винаги, когато този поглед се разискря срещу мен като заря на празника на красотата. Вечна слава на геройски падналите й в краката жертви!

Мис свят

Докато е млада и зелена, красотата обещава като пролетната равнина, която дала е зелена улица за всеки, без обаче никой да не стъпва върху нея. Тя разкрива хълмовете си и се върти така, че става толкова горещо в цялото пространство, сякаш се сгодява обиколката на нейните гърди за земния екватор!

© Николай Кънчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2004
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. София, 1997.