* * *

web

На Л. Р.

Е, приятелю беден, набеден за поет
дай със тебе да седнем на кафе, късно в пет.
Стига с тия виновни и със тази вина!
Май откакто те помня - все си търсиш цена.
Знам, че всичко се плаща. На кого си длъжник?
Ти си леко изплашен, че те правя циник.
Остави тези спомени... Да, танцувах веднъж.
Нищо общо с любовното, припознато във мъж.
Имам много причини да си спомням и аз.
Остави сега думите. Дай да вържем Пегас.
Остави тези музи, те си могат без нас.
Нека станем с теб скучни, поне малко, за час.
Да побъбрим заучено, как децата растат.
Може и да е глупаво, но ще ни продължат...
Смешно е. Точно в събота - на кафе с теб във пет.
Всяка мъничка лудост се римува с поет.
Мой приятелю тъжен, как във този живот
не престана да слагаш всичко все в среден род?
Да, кафето и то е... Знам защо ти горчи...
После ще се опомниш... след като помълчим.

© Яна Кременска
© Издателство LiterNet, 05. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.