ПИСМО НА ХУБАВА ЯНА ДО БАЛКАНДЖИ ЙОВО

web

Как си, Йово? Нови братя имам.
Ако знаеш как не си приличате...
Да ти кажа, беше дълга зима.
Кой във този студ да ме отвлича.

Плетох си косите и разплитах.
Знам, че виждаше и знам къде си.
Някакъв ме иска, за теб пита.
После полудя и се обеси.

Зная, не прощаваш. Една кръв сме.
Но ще ти призная, без да крия -
срещнах мъж. Не ми предложи пръстен.
Залезът бе зрял като кайсия.

Нямах друго, дадох му душата си.
Той на тебе много ми прилича.
Нищичко не струва свободата,
ако няма кой да те обича.

Всичко ми е. Знам как ти изглежда,
като любовта си му застеля.
Но ми е последната надежда
името му точно във неделя.

Ничия бях, Йово. Бях ти рана.
Позволи, сега да го обичам.
И кажи: Вземи сестра ми Яна
да ти е последното момиче.

© Яна Кременска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2009, № 7 (116)