Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ЕЛЕКТРОННОТО ПУБЛИКУВАНЕ

Георги Чобанов

web

Електронната публикация - възможности и перспективи

С навлизането на новите технологии формите за оповестяване пред света на създадените и новосъздаващи се произведения на изкуството, културата и хуманитаристиката радикално се променят. За да присъстваш адекватно в научния и културния живот, вече не е достатъчно да издадеш книга или статия в престижно издателство и списание, не е достатъчно да участваш в авторитетен научен форум. Необходимост е да включиш текста си в електронно обръщение в Интернет пространството. Защото изследванията показват, че четящите се насочват към тази нова информационна и комуникационна среда, предлагаща им нови решения и нови измерения в общуването и споделянето на създадения продукт. А самите изследователи чрез съвременните технологии разполагат с огромен корпус от информационни ресурси, с добра възможност да се ориентират в тях, да обменят текстове, да създават плодотворни научни и творчески контакти. И автори, и читатели откриват предимствата на електронното публикуване в Интернет в много посоки. Ето само някои от тях:

  • ускоряване процеса за подготовка и публикуване;
  • възможност за корекция на публикувани веднъж текстове;
  • бързо и удобно търсене в съдържанието;
  • интегриране на текст, хипервръзки, визия, звук, анимация;
  • разпространение сред практически безгранична аудитория;
  • липса на изисквания за обем;
  • изключително ниски цени;
  • 24 часов достъп 365 дни в годината;
  • обратна връзка с читателя и с научната общност;
  • разговори в реално време с по-читатели;
  • проследяване структурата и динамиката на читателската аудитория.

Тези предимства дават основания на големите издателства да открият свои интернет направления, научните списания да създават свои електронни двойници, а академичните институции и библиотеки, както и отделните автори, да започнат публикуване на текстове и материали. Така в последните пет години световното интернет поле на хуманитарни ресурси придоби облик и структура и се превърна в ежедневие за световната научна общност, в полезен инструмент, в място за изява и общуване.

Какво се случва в българската интернет зона през тези изключително интензивни за световната хуманитарна общност пет години? Едва в последните две години се изградиха български интернет страници, които правят достъпни хуманитарните ресурси (библиотека Бовис - http://bovis.gyuvet.ch/index.htm , библиотека Литературна мрежа / LiterNet - http://liternet.bg , Академичен канал - http://www.realsci.com/index.cfm) . А повече от година електронно издателство LiterNet публикува статии и книги в областта на литературната критика, теория и история, философия, психология, езикознание, етнология и т.н. Академичният канал, както и интернет страницата Литература + култура - http://grosni-pelikani.hit.bg/ също започнаха публикация на подобни текстове. И ако към това прибавим и засиленото присъствие на български периодични издания с подобна насоченост, то ще имаме сравнително завършена представа за моментното състояние на хуманитарните ресурси в Интернет.

 

Българските академични структури в Интернет

Както става ясно от казаното дотук, българските университетски и академични структури са извън очертаната интернет активност. Има изключения, разбира се. Те са плод на усилията на Живко Иванов (ПУ “П. Хилендарски) - http://free.techno-link.com/zhivanov/zhiv_bul.htm , катедрата по философия (Стопанска академия “Д. Ценов”, Свищов) - http://www.uni-svishtov.bg/usr/philosophy/Philosophy/test.htm , Богословския факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий) - http://www.theology-vtu.dir.bg/ , Лаборатория по лингвистично моделиране (БАН) - http://www.lml.acad.bg/ и пр. В почти всички случаи обаче става дума за информация, свързана тясно с образователния процес, а не за центрове, публикуващи научната продукция на своите преподаватели.

В същото време всеки български университет има своя интернет страница с много висока посещаемост. Какво съдържа тя по принцип? Информация за университета, за научния състав (предимно електронния адрес на ректора и деканите), за кандидат-студентските кампании, за текущи прояви (нередовно актуализирани). Тази информация, с нищо неразличаваща се от обичайните диплянки и справочници, обслужва само отчасти университетските структури. Интернет средата е преди всичко динамика, място за публикуване на материали, зона за научно общуване и изграждане на контакти. Университетът, факултетът, катедрата, и всяко академично звено, за да ги има пълноценно в световната мрежа трябва да променят философията на присъствие, да променят ангажимента си към новите технологии и да видят реалностите - заради невъзможността научните дирения да се осъществяват и оповестяват по досегашния начин, заради студентите, които отдавна са възприели общуването и намирането на информация чрез Интернет за свой стандарт.

И така, в българската зона на Интернет електронното публикуване на хуманитарни текстове е в своя начален стадий. Но отнякъде трябва да се започне. Литературна мрежа / LiterNet е интернет страница, която повече от година в сътрудничество с български автори и преводачи прави достъпни за интернет аудиторията десетки и стотици художествени и научни текстове. Публикува ги в интерактивна хуманитарно насочена среда, вмества ги в библиотечен каталог за интернет текстове на повече от хиляда (!) автори, популяризира ги чрез съвременни електронни и неелектронни способи.

 

Електронно издателство Литературна мрежа / LiterNet и българската хуманитаристика

Повдигнатите в този кратък текст въпроси нито се обсъждат, нито се решават. Хуманитарната общност търси изход от ситуацията, ако въобще го търси, поединично. Ето защо предлагаме един опростен и твърде общ, но струва ми се, насочващ модел на една възможна интернет страница на катедра за кой да е български университет:

Примерна структура за катедрена интернет страница:

  • обща информация за катедрата - история, състав, дисциплини, програми, научен живот и т.н.; подходящ снимков и друг илюстративен материал;
  • публикуване на информация за предстоящи научни форуми, възможност за публикуване на доклади и резюмета преди началото на самия форум, а в перспектива за частично или цялостно провеждане на конференции в Интернет в реално време;
  • публикуване на научни сборници, списания, бюлетин на катедрата;
  • публикуване на научни архиви, на архиви от студентски експедиции, на дисертационни и хабилитационни трудове, дипломни и курсови работи, съдържащи ценна информация, но изгубили шанс да влязат в нормален научен диалог;
  • страница за всеки преподавател - електронен и пощенски адрес, телефон; биографична и творческа информация; избрана библиография; публикуване в резюме или изцяло на рецензии, статии, студии, монографии с възможност за постоянно нарастване и актуализиране.

По този начин катедрата получава възможност да се представи пред българската и световната научна общност, пред студенти, изследователи и читатели чрез своята продукция, събрана на едно място, без риск от изчерпване на дадено заглавие, без риск да се съобразяват със съответните издателски и разпространителски усложнения. Не споменавам въобще, че тегнат и финансови.

Да направи и публикува своя интернет страница днес може всеки, който притежава някакви минимални познания. Огромно количество страници се публикуват, но не достигат до своя потребител, остават мъртви зони, така е и при стандартното книгопубликуване - много заглавия залежават по складове на издатели и разпространители и никога не намират своя читател. За да се намери пътя към читателя са необходими друг тип познания и цяла поредица от дейности, свързани с рекламата и маркетинга на интернет страницата. Има смисъл от създаване на катедрена страница само ако затворим цикъла. Това става чрез индексиране в дълбочина на всички публикувани текстове в издателския и библиотечния каталог на Литературна мрежа / LiterNet, както и чрез регистриране на интернет страницата в български и световни машини за търсене на информация, в български и чужди специализирани портали и каталози, в университетски интернет страници.

Хуманитарното пространство вече не е същото. Очертаното днес негово място в Интернет към момента на публикуване на тези редове няма да е същото. Какво ще бъде обаче, зависи от всеки хуманитар и от всяка институция, в която той присъства.

 

 

© Георги Чобанов, 2001
© Издателство LiterNet, 06. 03. 2001
=============================
Публикация в сб. Следите на Свещената книга в българската литература, В. Търново, изд. "Фабер", 2001.
















Партньори