АНГЕЛ АТАНАСОВ.
Морето, погледнато на брега

Елена Владова

web

Ако понятието “маринист” в чистия смисъл на думата все още може да се използва за работата на художниците, то Ангел Атанасов е един от тях. Макар че през 80-годишния си творчески път той се е изкушавал и от голото женско тяло, от портрета и често от пейзажа, морската тематика в платната му си остава най-постоянната и обичана. И днес, когато по варненското крайбрежие отдавна не могат да се видят онези рибари, свързали житието и битието си с морето и романтиката на бохемските години, когато отдавна е отминало и времето на поети от ранга на Иван Пейчев, Ангел Атанасов продължава да рисува това, което е било някога. Това излиза изпод четката му и днес в ателието му, където художникът се подготвя за самостоятелната си юбилейна изложба, планирана за края на тази година.

Ангел Атанасов

е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково. Учи в Националната художествена академия до 1953 г., а след това до 1959 г. - в московската Художествена академия. Повече от 30 години - до 1985 г., е сценограф на Варненската опера, където има реализирани проекти на 44 оперни спектакли, оперети и балети. Сред тях са “Селска чест”, “Травиата”, “Трубадур”, “Риголето”, “Прилепът”, “Хубавата Елена”, “Фауст”, “Ловци на бисери”, “Хофманови разкази”... (“но любима постановка нямам”). През годините е удостояван с орден “Кирил и Методий” - I степен, още през 1965 г. е лауреат на наградата “Варна”, печели и първия конкурс за живопис на морска тематика, който, за съжаление, вече не се провежда във Варна така, както някога. Ангел Атанасов е и основател на галерията в Долен чифлик, която продължава да функционира и днес. Тя е създадена с дарените от него 60 платна - негови и на чужди автори, сред които има и творби на Константин Щъркелов.

Началото на творческия си път

художникът свързва с приятелството си с Чудомир и Петрана Клисурова. “В Казанлък се събирахме приятелска група - артисти, художници, в тогавашното читалище “Искра”, сред тях бе и Чудомир. Това бяха бохемски години”, казва Ангел Атанасов. Сред художниците, които са му повлияли, нарежда още Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и особено през 50-те години - Георги Баев. “Още като студент ходех на практика с Ненко Балкански - в Копривщица и в Созопол. Още тогава рисувах море и наблюдавах рибарите. Но активно се насочих към маринистиката през 1950 г. Когато за първи път влязох във Варна, целият град миришеше на риба. Навсякъде продавачи предлагаха “морски семки” (скариди, бел. на ред.). Може да се каже, че Стефан Калудов ми е повлиял с анатомията, Георги Баев - с колорита и музиката в платната, а от Ненко Балкански съм взел мъдростта и вътрешното състояние на изображението”.

В платната на Ангел Атанасов

морето е изобразено в каноните на класическата реалистична живопис. Маслените и акрилните бои художникът счита за най-подходящи, предпочита да го изобразява в синьо-лилавата гама, а сред един от любимите си формати поставя платното с размери 80/100 см, макар че е рисувал всичко - от камерни до голямоформатни творби. В картините на Ангел Атанасов морето обикновено е погледнато от морския бряг, който не е пуст, а е населен с рибари, лодки, мрежи и рибарски къщи. По-малко са картините му, в които морето е погледнато отвътре или пък е изключително бурно.

Втората, но по-малко застъпена любима тема на художника, е Копривщица. “Там съм ходил поне 17 пъти. Накъдето се обърнеш и виждаш сюжет”, казва Антел Атанасов.

Философия на морето

Винаги съм се старал да почувствам и преживея състоянието на морето, на това, което го обкръжава. Морето е като човека. То си има своя анатомия и вътрешен живот, но винаги побеждава със свободния си дух. Морето може да се измени в зависимост от обкръжението си, но то винаги носи в себе си своите скрити вътрешни състояния. Ето защо художникът трябва първо да го изучи и преживее. Морето трябва да се наблюдава сутрин, на обяд, вечер, при буря и когато вече е в теб, чак тогава да го нарисуваш. Аз го рисувам спокойно, мъдро. То трябва не да бърбори, а да говори. Важно е цветовата гама да бъде подбрана така, че да носи изящно, лирично чувство.

Любимата ми тема си остана рибарите - цветята на морето.

Природата за мен е само тема. Тя ми помага да създам в картината любов, красота и музика, които зрителят да възприеме непосредствено. За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие.

На прага на 80-тата си годишнина

Ангел Атанасов казва, че все още пази старата романтика някъде в себе си. “За съжаление днес се живее трудно. Колегите са разделени на групи, в отношенията няма топлота, моралът също е почти изчезнал. Днес художниците се стараят да рисуват това, което ще се купи, а сред клиентите и тези, които посещават всички изложби, има много сноби. Някои дори си позволяват да рисуват от картинки или картички. Така зрителят се приучава да харесва посредствени неща и вкусът се принизява”, счита художникът. И добавя: “През живота си никога не съм използвал някакви облаги. Ако съжалявам за нещо, то е, че не напуснах операта, за да се отдам само на живописта”.

Съвет по маринистика

Море се рисува много трудно. Не му подхожда да е изобразено крайно модерно. Присъствието на вълна в платното не означава, че си нарисувал море. Защото морето е и самият бряг.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 01. 10. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 04.  05. 2001.