Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Пламен Антов, "Сантиментална география"
/С., 2000, ИК "Пан"/

Борис Ангелов

web

Налице са сноп от причини, поради които не съм прочел все още рецензия за Пламен-Антовата “Сантиментална география”: на челно място може би стои фактът, че той си я написа сам (публикувана е в “Литературен вестник”) и така обезкуражи или забави реакциите на поне две-три имена (не повече), годни да сътворят нещо наистина смислено върху книгата; една част от текстовете вече сме виждали, т.е. не са чисто нови, а друга сме учили, но не в мерена реч, а под формата на статия (за “Бай Ганю” в “Език и литература”); и като удължение на вехтостта им - те са dеjа vu в техниката за заиграване (не се сещам в момента за по-уместно клише) с класиката и канона, не са радикално различни и с непрекъснатите си самонаблюдения, цитатите, колажите, снизяването на започналите от Възраждането национални митове и големи наративи, жанровото експериментиране и т.н.; накрая, по важност, кратките ремарки на Бойко Пенчев за “Бягството на заека” спокойно пасват и за тези изречения. С излишно дългото встъпление не искам да дискредитирам текста или да полаская себе си, че, ето, видите ли на, най-сетне някой да обели дума и т.н. Просто се опитвам да рационализирам една толкова очевидна липса и заедно с това да очертая нещата, за които няма да говоря.

Та сантименталното пътешествие до Америка и назад към Европа на П. Антов за мен е интересно като симптом за преобръщането на “вечното завръщане на българската сантименталност” (М. Новков), и в по-стеснен план, с неинтенционалния интертекст (?) с Пламен-Паневата “Автогеография” . П. Антов експлицитно съполага в обща плоскост географското, пространственото и историческото, времевото в сноването си през “опространственото време” (Б. Пенчев, другаде), споделяйки с краевековна меланхолност спомените си за 60-те и 70-те, дядото, детството, любимите автори, книги, кино, музика, коси, дънки и кецове. Близостта с “Автогеография” се случва чрез разглобяването на думите, омофониите, асоциативността и реториката на името, което в “Русия” и “Европа” е разгърнато в разказ, а в останалите цикли е на принципа “миксирайки Сульо, Пульо и Жак Дерида”.

Удоволствеността от препрочитането на “Сантиментална география” ме кара да вярвам, че без нея българският постмодернизъм няма да има същото лице след сто лета (ето така най-сигурно се убива авторът, като профетически се напъхва в учебника по литература).

 

 

© Борис Ангелов, 2000
© Издателство LiterNet, 06. 06. 2000
=============================
Публикация в сп. Страница, Пд., 2000, кн. 2
















Партньори