Залата е препълнена. Дублирани места и закъснели зрители.
        Предимно жени, на средна възраст.

        Вагина. Като дума.
        На сцената излизат три вагини, които разказват за преживяванията на още сто вагини.
        Разкъсаната вагина, обичаната вагина, раждащата вагина, босненската вагина, вагина на момиче с глас на вагинче...
        Вагината на вкус, вагината на мирис, вагината на огледалце, вагината за домашно, вагината като дискурс. Хрус-хрус.
        Влаковата композиция от вагини е перфектно построена. Играещите вагини не са пениси и изживяват, съпреживяват и изиграват видовете вагини блестящо!
        Вагините в залата се смеят.
        Залата се вагинизира. Залата тупти с онзи мек и едва доловим пулс на истинска вагина.
        Композицията спира и вагините започват да ръкопляскат на ...играещите вагини за глобалното проучване, 90% определящо вагината като абсолютно нещастно пухче.
        Задушавам се. Започвам да си представям, че колоната точно пред мен е вагина. Не издържам продължителните ръкопляскания и тръгвам - изпитвам остра нужда от подкрепата на един приятелски, дружелюбно настроен пенис.
        Първи на гардероба сме аз и още два жалки пениса, неиздържали световното вагинизиране. Споглеждаме се за бързо и се разбираме.
        "ПЕНИСЪТ има огромни, огромни проблеми" - крещят очите им. "Кой, кой ще разкаже за диалозите Му"?
        Да, потупва ме по бедрото вагината, проблемите на вагината са комплексите на пениса.
        И си тръгваме, за да потърсим приятеля - пенис или вагина, все едно.