Българското езичество - капища, кумири и жреци
  Юнашката песен "Марково оране" и граничните окопи от Първото българско царство
  Девташларите и русалските гробища (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество)
  "Верско-митическото и религиозно-езическото" в две жетварски песни
  Коледната песен "Слънце и Юнак" - семантика и астрономическа основа
  Топосът Грамада в българската митопоетична традиция
  Михаил Воин от Потука - българският двойник на великомъченик Георги: (Шаманската версия на основния мит за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините)
  Император Траян или бог Троян в името на град Троян? (С оглед на култовото средище в подножието на Маторие гори в езическата епоха)
  Названието на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс
  Петко и петимата в "смешната песен" от Прилеп и коледната песен от Казичене, Софийско (Към въпроса за пантеона в българското езичество)
  Езичество, митология и топонимия
  Свети Николай Чудотворец в картината за свят у българите
  И Благолаж е вкусил от "меда на поезията"
  Поетът - ключ към тайната на вселената
  Съкращения

Книгата е сборник от статии и студии, в които се разглежда взаимодействието между мит, религия и фолклор в българската етнокултурна традиция. Първоначалните резултати ме насърчиха да ги систематизирам в специализиран курс лекции, четен пред студенти филолози и историци във Великотърновския университет.

По същество опит за реконструкция на митопоетични представи и религиозни вярвания по данни от фолклора, обединяващият сюжет на отделните конкретни теми се оказа старобългарското езичество - едно доскоро непризнато и затова малко познато явление в нашето историческо наследство. Освен че е трудоемко, привличането в полето на анализа на изследвания и факти от историята, литературата, археологията, археоастрономията и топонимията фрагментаризира изложението. Затова на първо време интердисциплинарният подход е приложим към отделни страни на старобългарското езичество: важни негови обреди и култове, мястото на шаманството, основния мит, божеските имена в пантеона и фигурата на Поета. Все още е невъзможно представянето му в системен вид, но храня надежда, че постигнатото е принос към установяването на картината за свят у нашите далечни предци, която продължава да излъчва своето очарование и в днешния ни ден. Във всеки случай, някои страници от историята на нашето битие и култура са прочетени по начин, който предполага нови отговори на стари въпроси.