91. СВЕТИ ГЕОРГИ И ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Вековно наследство

Рано рани свети Гьорги,
рано ми рано на Гергювден,
изведе си ранян коня,
ютседла го синьо седло,
препаса го с пъстри смоци,
юбизда го с жълта юзда,
жълта юзда ялтъняна,
юпрегна го, възседна го,
че отиде да си обиди,
да си обиди зелен чаир,
зелен чаир, житян синур.
На път срещна три синджиря,
три синджиря черно роби:
първи синджир се чифчии,
втори синджир се ювчери,
трети синджир се лозари.
Че изтегли свети Гьорги,
че изтегли тънка сабя,
че пресече три синджиря.
Текнали са дор три реки:
Първа ряка-жълто жито,
втора ряка-бяло мляко,
трета ряка-ройно вино.
Ютговаря свети Гьорги:
- Хайде жито по чифчии,
хайде мляко по ювчери,
хайде вино по лозари,
да се радват тъй на вази!
Туй наздраве, свети Гьорги!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.