6. ОВЧАР И САМОВИЛА НА ОБЛОГ

Вековно наследство

Изльели са три сюрии,
три сюрии с три овчарье,
та тросеха овцем трева,
овцем трева непасена,
студена вода непиена.
Отидоха в Куин гора,
та найдеха овцем трева,
овцем трева непасена,
студена вода непиена.
Разпуснаха сиво стадо,
засвириха кавалене.
Де хи дочу силна юда,
силна юда, самовила,
та си фана голямянук,
голямянук овчярянук;
той си хи са жално моли:
- Юду, юду, самовилу,
нимой си ма кайзисува,
че си имам порво либе,
порво либе с дребни дяца,
та щат жално да ми плачат.
Силна юда самовила,
че си фана по-среднянук,
по-среднянук овчарянук;
па си фана по-среднянук,
той си хи са жално моли:
- Юду, юду, самовилу,
немой си ма кайдисува,
че си имам стара майка,
стара майка с дребни сестри,
та щат жално да ми плачат.
Остави го, смили хи са,
та си фана най-малкянук,
с най-малкянук овчарянук;
той хи тихо отрумоне:
- Юду, юду, самовилу!
Дя да сторим вярен кауль,
я да свирам, пак ти играй;
ако си та я надсвирам,
че я тебе да погубам;
пак ако си ма надиграйш,
че ти мене да погубиш!
Овчар свири, юда играе;
свирили са, играли са,
ни са юнак надсвирува,
ни са юда надиграва.
Отде ситна росна роса,
юди крилца утежаха,
юда му са жално моли:
- Бре овчарю, бре стадарю,
нимой си ма кайдисува,
че си имам стара майка,
порву либе, дребни деца!
- Юду, юду, самовилу,
де щат плака много майки,
че да плаче твоя майка.
Та си фана силна юда,
за крилцана, раменцана,
та я фтапта девят педе,
девят педе низ земьона.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.