402. ЗАЛИБИЙ ЛИБЕ В КАЛУГЕРОВО

Вековно наследство

Залибих либе в Калугерово,
ай Дуде, Дуде, калино Дуде!
Абер ми дойде, погодило се,
погодило се и оженило.
Къде да ида, какво да правя?
Оседлай конче на разделица,
па си отидох в Калугерово,
в Калугерово на кладенеца,
на кладенеца, на либеница.
Там си заварих моето либе,
че си поеше брези биволе
и си предеше черна къделя.
Аз му поисках вода да пия,
та ми подаде китка сминюва.
Къде да ида, какво да сторя?
Па тръгнах д' ида да се удавя.
Вода не дума, мене продума:
- Бре лудо-младо, недей се дави,
ка ще си залибиш па друго либе.
Ка седя азе зиме без пясък,
така щеш и ти без първо либе.
Па тръгнах из бряг да се пребия.
Брега не дума, мене продума:
- Ка седя азе зиме без трева,
така щеш и ти без първо либе.
Па тръгнах д' ида да се обеся.
Гора не дума, мене продума:
- Ка седя азе зиме без шума,
така щеш и ти без първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.