23. РАБРО ЮНАК И ЗМЕЙ

Вековно наследство

Провикна се младо змейче
от могила, от височка:
Кой е юнак, тук да доди,
да са фаним, да са бием?
Ни са и наел нийде никой.
Как го й зачул Хребрий юнак,
че са й наел Хребрий юнак,
на могилка воз змейчето.
Хванали са, да са борет.
Борили са два дни, три дни,
два дни, три дни и три нощи,
разсърди са Хребрий юнак,
разсърди са на змейчето;
ви го долу, ви го горе,
че го вдигна в синьо небе,
в синьо небе, в есни звезди.
Удари го в черна земя;
потроши го, поглоби го,
потънало й девет боя,
девет боя в черна земя.
На ту място дъжд не фана,
дъжд не фана, сняг не фана,
сняг не фана, дъжд не капна.
Събрали са млого хора,
млого хора със попове,
кой с мотичка, кой с лопатка,
ша копаят и ша ринат;
младо змейче да си вадят.
Копали са, ринали са,
извадиха младо змейче,
потрошено, разпилено.
Дъжд си фана на туй място,
дъжд си капна, сняг си фана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.