126. ЛУДО-МЛАДО НА ХОРОТО

Вековно наследство

Изяздил ми млад неженет,
изяздил ми врана коня,
по планини, по рудини,
па разгледа горе, доле,
горе, доле, Цибро поле.
Там съгледа до три хора,
зави коня, пойде на хоро,
та постоя, та погледа.
Не хареса това хоро,
бутна коня, пойде друго.
Не хареса друго хоро,
бутна коня, пойде трекьо,
и там стоя, и там гледа.
Кон му цвили, отговаря:
- Фала тебе, млад неженет,
доста стоя, доста гледа,
мои нозе дървя не са,
моя снага камик не е,
мои очи дзвезди не са,
моя душа мъгла не е!
Доста стоя, доста гледа,
хе момата у хорото,
у хорото, на танецо,
слезни коня, поби копье,
поби копье неносено,
вържи коня неяхана,
па се фани до момата,
построши я, посломи я
като вейкя бел босильок,
като ветър буйно жито!
Послушал е млад неженет,
поби копье неносено,
върза коня неяхана,
па се фана у хорото,
у хорото мома Милка;
та я строши, та я сломи
като смида паламида,
като ветър буйно жито,
като вейкя бел босильок.
А она му отговаря:
- Мируй, мируй, чужд юначе,
ето брат ми, дека гледа,
над менека главя върти,
а над тебе сабля върти!
А он си ю отговаря:
- Фала тебе, моме Милко,
ако върти, нека върти -
ако тегли, нека тегли -
ти си моя, па си моя!
Па я качи на конята,
бутна коня, занесе я.
Станянине, Господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.