102. НОЙКО ЧОБАН И БЯЛА РОЙКА

Вековно наследство

Поблеяла бела Ройкя,
преди нощи, полунощи.
Недочу я ниде никой,
на я дочу Нойко чобан,
та па Ройки отговара:
- Слава Богу, бела Ройке,
защо блееш всреди нощи,
всреди нощи, полунощи?
Дали ми си трева гладна,
или ми си сол безсолна,
или ми си вода жадна?
Бела Ройкя отговара:
- Слава Богу, Нойко чобан.
Нито ти сам трева гладна,
нито ти сам сол безсолна,
нито ти сам вода жадна;
на ма даде на премлади,
на премлади овчарчета
да ма пасат, дека гаски,
дека гаски троско пасат,
дека моми платна белат
и невести тенки кърпи.
Рано рани Нойко чобан,
та си узе меден кавал,
меден кавал, кован кривак,
та отиде на планина,
на планина, на рудина.
Кога било каде пладне,
ударила ситна роса.
Засвирил е Нойко чобан,
задремало сиво стадо,
задремала бела Ройкя.
Придеби я Нойко чобан,
та и узе пъстро агне,
па го турпа под япунджак.
Сабуди са бела Ройкя,
туко блее, туко татне,
Нойко чобан отговара:
- Слава Богу, бела Ройке,
защо блееш, защо татнеш!
Бела Ройкя отговара:
- Слава Богу, Нойко чобан,
та нема ми пъстро агне!
Нойко чобан отговара:
- Слава Богу, бела Ройке,
ка е тебе за агнето,
така е мене за либето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.